Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

— Здравей, ангелче — промълви той.

— Не съм ти ангелче, Райън — отвърна тя и погледна към Селин през вратата.

— Бетани…?

Какво би могъл да й каже? Тя не му се притече на помощ. Бяха настроили горкото момиче срещу него.

— Моля те…

— Години наред лежах будна нощем и слушах как Селин плаче, преди да заспи — каза Бетани. — Това няма да се промени, като просто щракнеш с пръсти.

— Просто си върви, Райън — обади се Селин. — Не усложнявай нещата повече.

Стаята се завъртя край него. Беше очаквал трудности, но чак толкова… Те чисто и просто го убиваха!

И сякаш за да затвърди убеждението му докрай, здравенякът Бърт се приближи до него, ухаещ на афтършейв.

— Виж, Райън, мисля, че бяха съвсем ясни. Търпението на хората си има предел, нали ме разбираш?

Райън се поколеба, измъчван от нерешителност. И преди беше изпадал в подобно, наглед безизходно положение, но решимостта да се справи никога не го напускаше. Знаеше, че единственият начин да спечели, е да ги надхитри.

Затова се обърна, мина бавно покрай Бетани, излезе от вратата и пое нагоре по алеята, като през цялото време си повтаряше, че всичко е наред, че всичко ще се оправи. Утре.

Утре щеше да оправи всичко.

Райън прекара безсънна нощ в мотел „Супер 8“, на ъгъла на шосе 290 и Ламар, потънал в прозрението, че нищо от уменията, които бе придобил в армията, не можеше да му бъде от полза в този свят. Логиката, макар и полезна, нямаше особено голяма тежест.

Тук ставаше дума за сърдечни дела. Просто трябваше да убеди Селин и Бетани, че не е същият човек, когото познаваха от преди. И че дори тогава не е бил чак толкова ужасен, не изцяло. Имаше вина, задето ги бе пренебрегвал, но не от зло сърце — сърцето му винаги е било добро.

И в двата случая трябваше да ги накара да му повярват, а вярата е свързана със сърцето. Убеждаването обаче в крайна сметка се свежда до логиката и разума. Трябваше да измисли как да го постигне — задача, за която умът му, колкото и да бе напрегнат след категоричното отхвърляне, бе идеално подготвен.

В малките часове, докато цял Остин спеше, Райън стигна до извода, че за да убеди Селин и Бетани в достойнствата си, трябва най-напред да отстрани главната пречка за общуването си с тях.

Мъжът на име Бърт Уелш, който ухаеше на афтършейв. На зазоряване Райън лежеше, загърбил сърдечните си терзания, и кроеше как да се справи с Бърт.

Стана в седем часа, взе си душ, облече сини памучни панталони и бяла риза и се възползва от безплатната закуска на първия етаж — кафе, кроасани, конфитюр и сок. В седем и четирийсет и пет хвана такси, което го откара до библиотека „Джон Хенри Фолк“ на улица „Гуадалупе“.

— Почакайте ме двайсет минути, ако не се върна, задръжте рестото. — Остави на шофьора трийсет долара и влезе в библиотеката.

Бърт Уелш се оказа човек, с когото Райън реши, че би могъл да се разбере. Юрист. Всъщност беше прокурор на окръг Травис.

Райън се взираше във файла, който му изрови търсачката „Гугъл“ и искрицата надежда, в която упорито се бе вкопчил през нощта, се разгоря. Не само щеше относително бързо да открие Бърт, но и щеше да му е по-лесно да апелира към здравия му разум, отколкото ако си имаше работа с по-слабо образован човек. Най-малкото юрист на толкова висок обществен пост щеше да е принуден поне да разгледа разумния му иск.

Мислите му се върнаха към Бетани — как стоеше царствено и го наблюдаваше с блеснал поглед. Тя поне щеше да разбере силния му копнеж да възстанови връзката с дъщеря си.

Райън набързо прегледа вестникарската статия за избора на прокурора и погледът му спря върху една дума, оцветена различно и дадена като линк.

Костотрошача.

Прочете абзаца, в който се намираше линкът. Явно Бърт Уелш дължеше избирането си за прокурор до голяма степен на съдебното дело срещу Фил Суицър, известен още като Костотрошача, за когото се смяташе, че е убил седем момичета, като е натрошил костите им, без да накърнява кожата, макар да го осъдили по обвинението само за едно убийство.

Последното момиче било ученичка в училище „Сейнт Майкъл“. Не беше нужно човек да е гений, за да се досети, че Селин се беше запознала с Бърт там, в училището на Бетани, докато Райън беше далеч и спасяваше света.

Затвори очи и затърси тъничка нишка надежда. Трябваше да се обясни с този мъж. Уелш несъмнено щеше да го разбере, след като научеше какво е преживял самият Райън в плен на другия костотрошач там, в пустинята.

Разпечата страницата, сгъна я прилежно, пъхна я в джоба си и излезе от библиотеката.