Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

— Не бих се изразил толкова сбито, но виждам, че разбираш за какво става дума.

— Допускам, че прокурорът ще ви заобича още повече.

— Не знам, не съм говорил с него, откакто научих.

— Мислех, че споделяте всичките си тайни.

Той продължи, без никакъв намек, че се е засегнал:

— Да, работим в тясно сътрудничество. Така е по-добре. Тъй или иначе, ще стигнем до дъното на този случай. В момента единственият въпрос е дали да го направим с теб, или без теб.

Рики се изправи и се приближи до прозореца с ръце на кръста, замислена за ефекта от черната пола с изискана дължина малко над коляното, за черните си обувки с висок ток, които изглеждаха твърде претенциозни, твърде елегантни. В мигове като този й се искаше да е малко по-висока и с петнайсетина сантиметра по-широка в раменете. Още някои допълнителни органи на съответните места също не биха навредили.

Обърна се към Кракър.

— Ясно е, че вие решавате. Обаче съзнавате, че на всеки друг следовател ще му трябва най-малко един месец, за да опознае случая толкова добре, колкото го познавам аз.

— Какво познаваш, Рики? Какво точно знаеш?

— Като начало, съществува доста голяма вероятност наистина да сме заловили не когото трябва — отсече рязко тя и посочи към прозореца като към въображаем заподозрян. — Да, уликите пасват и с тази кръвна проба, която размахахме, се постарахме да бъде точно така. Само че уликите пасват и по отношение на още хиляди други хора на улицата. Само не ме убеждавайте колко сте сигурен, че сме пипнали когото трябва.

— Не твърдя, че е така. Но да, вярвам го.

— Можем да подходим към въпроса по два начина. Или ще си размърдаме мозъка и ще изкопаем улики за някое от трите обвинения, по които не осъдихме Суицър, за да не твърдят, че го изправяме пред съда два пъти по едно и също обвинение. Или пък ще допуснем, че Костотрошача е навън на свобода и се подсмихва на всички глупости по вестниците. Поне ми позволете да открия ново разследване. Нека да започна оттам, където спрях преди две години.

— За какво ще се хванеш? Няма друг труп.

— Няма — скръсти ръце тя. — Обаче ми хрумнаха някои нови неща.

Той изви вежди.

— Засега са само догадки.

Той чакаше.

— Така. — Рики крачеше напред-назад пред него. — Последното нещо, над което работех, преди да се появи кръвната проба, беше обикновен армейски нож, какъвто намерихме в плевнята в Ел Пасо и на местопрестъплението на Четвърта улица. Първият нямаше как да го свържем пряко със случая от Ел Пасо, но бяхме почти сигурни, че с втория нож е прерязано въжето, с което е било вързано момичето.

— Тази улика се оказа безполезна.

— Навремето да, понеже тогава се бяхме наточили срещу Суицър и не виждахме връзка между него, ножа и военните. Всеки би могъл да си купи такъв нож от магазин за военни стоки, нали?

— Продължавай.

— Ако допуснем, че Суицър не е нашият човек, започвам да се питам що за военен ще избие седем жени в рамките на шест месеца и след това ще изчезне.

— И?

— И не мога да се отърся от мисълта, че става дума за човек, който не убива в Тексас, защото не е в Тексас.

— Понеже през последните две годни е мобилизиран.

— Просто ми хрумна — сви рамене Рики. — Не знаем. Работата е там, че докато не се откажем от Суицър и не започнем да разглеждаме други възможности, никога няма да зададем правилните въпроси. Би трябвало да разговарям с военните, вместо да се боря за разрешение да си върша работата. Единственият ми приоритет би следвало да бъде да го спра, преди да убие отново.

— Ако вече не го е направил. — Кракър въздъхна тежко. — Ето, принуди ме да звуча като теб.

— Какво ако греша ли? А какво можем да изгубим?

И двамата знаеха, че няма какво.

Кракър разпери едрите си длани върху бюрото и потупа по повърхността с дебелите си пръсти.

— Добре, Валънтайн. Върви да преследваш това привидение. Но ако уликите дори съвсем слабо понамирисват на Суицър, искам да ме осведомиш.

Тя се запъти към вратата.

— Трябва да знаете, че една от нишките, които трябва да проследя до източника, е кръвната проба.

— Не, Рики, не знам това.

— Някой е подхвърлил кръвта, сър. Трябва да узная кой.

— Ти само допускаш, че някой е подхвърлил кръвта.

— Допускам, че Суицър не е нашият човек, което означава, че някой го е натопил. Ако разберем кой, това може да ни отведе до…

— Остави тази работа, Валънтайн. Ако някой от тази служба наистина е подхвърлил уликите, аз ще се заема с него. Моя работа е, не твоя. Не искам да душиш край моята операция, ясно?