Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

За броени седмици Райън си даде сметка, че се е оженил за невероятно придирчива жена, която бързо превърна липсата на лична реализация в убеждението, че появата на дете ще й донесе удовлетворение. Тъй като не можеше да ражда в резултат на объркан аборт, когато била на осемнайсет, настояваше да си осиновят. Райън се съгласи — вероятно едно от най-добрите му решения за осемнайсетте години брак.

Бетани влезе в живота им една година по-късно, а Райън винаги я бе чувствал като своя родна дъщеря.

За нищо на света не би изложил Бетани на опасност. Знаеше го. Отказваше дори да си помисли за подобно нещо, независимо на какви разсъждения почиваше то. Може и да беше вярно, че я беше изоставил, когато тя се нуждаеше от него най-силно, но все още й беше баща и все още я обичаше, както баща обича дъщеря си. Как би могъл баща да се откаже от детето си?

Обаче Селин…

Не. Не, не би могъл да се понася след това.

Но пък кой твърдеше, че ще му се наложи да се понася? Ами ако Калид се съгласи и отказът му от Селин всъщност спаси Бетани и Ахмед?

Не. Не можеше.

Тогава какво?

Ами трябваше да престане да обмисля невъзможни за него варианти и да се съсредоточи над изпълнимите, колкото и да са слабо вероятни.

Хрумна му нова мисъл. Каква беше истинската стойност на едно дете?

Отвори очи и изгледа изпитателно Ахмед, който пък наблюдаваше него. Катраненочерната му коса беше разчорлена, под бакенбардите му имаше прасковен мъх — първото младежко окосмяване по лицето му. Беше обут с изцапани къси панталони, вероятно една от малкото дрехи, които притежаваше.

На зелената му фланелка имаше изображение на Арнолд Шварценегер с тъмни очила, а отдолу пишеше „Терминатор“.

Затвори очи и прогони този образ. Струваше ли животът му повече от живота на това момче? Как изобщо прикачваш конкретна стойност на човешкия живот?

Калид правеше всичко, защото беше изгубил сина си, момче като Ахмед, и вярваше, че единственият начин да спаси много други е да пожертва него. Вярваше, че такава е Божията воля.

А сега Калид искаше Райън да изиграе ролята на Бог. Ако допуснем, че изобщо има Бог, който прави избор като този, как би постъпил? Ще пожертва ли едно дете?

Спаси Ахмед.

Мислите започнаха да го връхлитат едновременно. Зави му се свят и му причерня пред очите. Ами ако не можеше да спечели тази игра? Ако нямаше начин да спечели?

Пулсът му внезапно се ускори, а дишането му се учести — издайнически признаци на пристъп на паника. Райън няколко пъти вдиша и издиша дълбоко през носа. Не свърши работа. Трябваше да се стегне, да проясни съзнанието си и да се заеме с трите възможности, които му се струваха най-смислени.

Манипулация.

Бягство.

Самоубийство.

Вратата се отвори четири минути след изтичането на шестте часа и Калид влезе заедно с двамата мъже, които бе видял в началото. Носеха кърпи, около десетина или повече, и тежък чук.

Светът изчезна от погледа на Райън за втори път през последните шест часа. Кръвта шурна по вените му, напомпана от мощните удари на сърцето. Гърдите му се стегнаха, за да ограничат дишането, а очите му, макар отворени, за миг престанаха да виждат.

Веднъж в Турция беше получавал пристъпи на паника, без да има никаква явна причина. Лекарят заяви, че сигурно са свързани с хранителния му режим.

Внезапно целият закопня да се разкрещи от ярост. Само че ако се огънеше сега, щеше да провали каквито и да било шансове да победи Калид в собствената му игра.

Зрението му бавно се възстанови.

Момчето бърбореше през сълзи. Три думи отекваха в съзнанието на Райън. Манипулация. Бягство. Самоубийство. В този ред, ако може.

— Ще ти предложа сделка — каза той.

— Аз вече ти предложих. Не съм склонен да обсъждам нищо друго.

— Да съм казал, че моята сделка е различна от твоята?

Мъжът бавно раздвижи схванатия си врат.

— Положението ти не позволява да се правиш на умник, Кент. Сигурно вече си обмислил всеки възможен изход от този сценарий и си осъзнал, че единственият шанс за теб е да правиш каквото ти казвам. Това е сделката и точка.

— Тогава ще се съглася на твоята сделка. Ще ти дам името и адреса на жена си.

Калид изви вежда:

— Така ли? За да спасиш това момче?

— Нали това искаше?

Разбира се, щеше да му даде напълно грешен адрес, който със сигурност не съществува. Улица в Сан Антонио, която знаеше, че свършва до номер 1200. Селин и Бетани се бяха преместили в Остин, когато Райън замина за последното си пътуване. Не искаше в никой случай Калид да припарва близо до тях.