Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Бетани примигна. Мислеше за бръсначи, докато майка й и Бърт вдигаха тост за живота. Каква ирония! Дощя й се да ги приземи в своя свят.

— Реших след тази работа да престана да бъда модел — заяви тя и се облегна назад в очакване на реакцията им.

Майка й подмина думите на дъщеря си с нехайно махване на ръка:

— О, не ставай смешна.

— Защо го казваш? — попита Бърт, разклащайки червеното вино в чашата си.

— Просто не бих могла да понеса превземките в тази среда. Какво всъщност знаят хората за моделите?

— Какво искаш да кажеш, ангелче? Това не е брак, а просто работа. Работа, която да ти послужи като трамплин към актьорската професия. Това е само началото. Какъв беше смисълът от многобройните разговори с агента ти — просто за развлечение ли?

Прокурорът наклони чашата си към Селин.

— Майка ти има основание. Тази работа може да се окаже едва началото на нещо много по-голямо. Корица на твоята възраст? Доста впечатляващо.

— И с холивудските звезди е същото. В училище вече всички ме зяпат, все едно съм маймуна в зоопарка. А не знаят нищичко за мен.

Майка й зяпна, преструвайки се на удивена.

— Как може да си толкова неблагодарна? В момента всяко момиче в училището е готово да те убие от завист, а ти искаш да се откажеш от постигнатото, понеже нямаш дълбока и смислена връзка с всяко момче на света?

Това вече по̀ приличаше на майка й. Бетани трябваше да признае, че още не е напълно готова да се откаже от работата като модел, обаче твърдението й беше вярно поне отчасти. Може би дори в по-голямата си част.

— Просто казвам, че това ме притеснява — заигра се тя с хляба в чинията си.

Майка й обясни на Бърт със снизходителна усмивка:

— Тя е шестнайсетгодишна, която се държи като двайсет и една годишна със степен по философия. Когато й е удобно, всичко в живота започва да я притеснява. Нищо не й се струва смислено. Нашата формираща се малка екзистенциалистка. Което не означава, че й е неприятно да си върти дупето пред погледа на хиляди момчета на футболното игрище, нали така?

Бърт изви вежди. Явно смяната в посоката на разговора му допадаше.

— Играя играта, нали ти ме научи на това, мамо? Играй от всички възможни позиции, използвай всичките си предимства, за да вземеш всичко възможно от живота. Само защото съм решила да опитам да изпробвам твоя начин не означава, че трябва да ми харесва, или да посветя на това целия си живот като теб.

— Боже, боже! — Очите на Бърт блестяха заинтригувано и Бетани отбеляза мислено, че усмивката му е по-скоро развеселена, отколкото смутена. — Впечатлен съм. Много си интелигентна.

— За какво? За мадама от корицата? Мисля, че даваш нагледен пример какво имам предвид.

— Не, за шестнайсетгодишна.

— Толкова интелигентна, та чак си вреди, ако питаш мен — заяви майка й.

Бетани реши да отиде още една стъпка напред, съзнавайки, че може би малко ще помрачи съвършената им любовна идилийка:

— Обичам те, мамо, и ще науча всичко, на което можеш да ме научиш. Обаче не очаквай да живея като теб, да прелитам от купон на купон, от мъж на мъж и да се опитвам да запълня празнината в сърцето си със светски щуротии.

Селин и прокурорът замръзнаха. Все едно Бетани бе хвърлила светлинно-звукова граната. Майка й обаче бързо се окопити — отдавна беше усъвършенствала това умение.

Изкиска се кратко и вдигна чашата си:

— Съжалявам, че се чувстваш така, Бетани, обаче не си го изкарвай на мен заради твоите опити да откриеш собствената си значимост. Не аз напуснах семейството.

Туш! Мразеше, когато майка й разиграва коза с баща й. Бетани не беше сигурна как точно да реагира.

— Тя така и не му прости — обясни Селин на Бърт. — Извинявай, че се наложи да чуеш всичко това, нямах представа…

— Не се извинявай, съвсем нормално е — увери я Бърт. — Всеки си носи кръста. Е, Бетани, кажи ми какво е баща ти да работи във военноморското разузнаване?

Въпросът я подразни и тя се позачуди дали да не му каже, че не си търси психоаналитик, още по-малко пък такъв, който спи с майка й. Не си търсеше и баща, в случай че си беше въобразил и друго.

Поразмисли и реши, че е по-добре да изясни някои неща:

— Не си търся баща, ако това имаш предвид.

— Не, не, нямах предвид това, а точно каквото казах. Какво е да имаш баща — офицер във военноморското разузнаване?

— На кръстосан разпит ли ме подлагаш?

Той се засмя, а майка й се присъедини към него и посрещна с облекчение спадането на напрежението.

— Сигурно се дължи на работата ми. Имаш право, че искаш да се откажеш от работата като модел, както направих и аз, и да градиш кариера в правото или в политиката. — Той вдигна чашата си: — За теб, хлапе.