Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Главоблъсканицата беше нерешима. Райън обаче отдавна беше научил, че всеки код може да бъде разчетен. Дори невъзможно трудните шифри. Беше посветил целия си живот на тази цел. Беше спасил хиляди хора, като правеше нещо, което малцина можеха или искаха да направят. Това знаеше със сигурност.

Знаеше също, че единствената му надежда да спечели тази игра е изцяло да изключи чувствата си, за да съумее да се съсредоточи над предизвикателството, пред което беше изправен. Огромно изпитание беше да го направи в присъствието на ридаещия на стола си Ахмед, но през повечето време Райън успяваше.

Не му помогна фактът, че този път Калид беше оставил на масата часовник. Тиктакането неспирно му напомняше, че разполагат с ограничено време.

Погледна към малкия бял будилник и видя, че са минали три часа. Оставаха още три.

— Какво ще стане сега? — попита момчето на арабски за стотен път.

Райън го изгледа безизразно. Ако момчето научеше, че той говори езика му, щеше да продължи както през първия половин час да го умолява, да иска обяснение, да пита за майка си, да обяснява, че просто отишъл за дърва, както го помолил баща му.

Тази информация беше безполезна и само отслабваше решимостта на Райън да владее ума си.

Затвори очи и отново съсредоточи мислите си, обходи проблема от всички страни, както беше постъпвал многократно досега.

Първо : Играта на Калид се градеше върху убеждението, че ако на американската публика бъде представен видеозапис как американски офицер умолява да умрат неговите съпруга и дъщеря, за да спаси живота на невинни иракски деца, някои от които зрителят вижда изпотрошени на пода, хората ще ревнат възмутено и ще настояват безсмисленото избиване на деца да бъде прекратено, независимо кой е виновникът. Райън смяташе, че Калид донякъде има право. Особено ако на филма се виждаше как убиват съпругата и дъщеря му. Хората щяха да се вбесят на терориста, но посланието му щеше да бъде чуто.

Второ : За да осъществи мисията си, Калид трябваше да принуди американски военен да отправи въпросната молба, като го изправи пред заплаха, точно каквато беше избраната.

Трето : Така замислената игра се градеше върху предположението, че Райън се тревожи дали арабските деца ще умрат не по-малко, отколкото се бои дали ще умрат съпругата и дъщеря му.

Четвърто : Играта изискваше той да участва в нея. Ако не беше в състояние да го прави или бъдеше убит, щеше да стане непотребен за Калид. Мъртвец не може да отправя молба пред камера.

Пето : Играта зависеше от камерата. Тази, която в момента се блещеше срещу тях.

Шесто : Играта зависеше от това дали Райън изобщо го е грижа, че жена му може да умре.

Райън се спря, за да обмисли отново този въпрос, тъй като той за втори път изникваше в съзнанието му. В действителност наистина не беше сигурен, че предаността му точно към тази жена е по-голяма, отколкото към каузата, заради която бе тук. Или към Ахмед. Особено ако към Ахмед се присъединеше още едно дете. Момиченцето Мириам.

Шестте основни съображения, които очерта мислено, съдържаха общо двайсет и седем променливи и той вече беше разгледал всяка една от всевъзможни ъгли, но сега отново се зае с някои от по-очевидните решения на главоблъсканицата.

Решението, което най-силно биеше на очи, беше да промени намерението на Калид. Твърде невероятно, но в тази игра на надхитряне Райън би могъл да изиграе няколко свои коза и поне да позабави противника си. Естествено, щеше да опита.

Би могъл да се опита да избяга. Не беше особено вероятно да успее, но Райън премисли десетина възможности — до една бяха въпрос на късмет. Не преливаше от оптимизъм.

Можеше да опита да извади себе си от уравнението или като се самоубие, или като предизвика убийството си. Може би при опит за бягство. Щеше да се нуждае от известна изобретателност и от малко късмет, но би го направил, ако се наложеше.

Би могъл и просто да пожертва Селин.

Отново се стъписа от това хрумване.

Мислите му се върнаха осемнайсет години назад, когато двамата със Селин се ожениха. Тя весело бе влетяла в компютърния отдел на Офис Депо, и бе приела помощта му, за да си избере лаптоп за новата си работа в рекламна агенция. Работата се оказа някаква щуротия, свързана с телемаркет, и Селин напусна две седмици по-късно.

Искрата, припламнала помежду им в Офис Депо, се превърна в шеметен романс и в брак четири месеца по-късно. Да, наистина най-голямата грешка в живота му.