Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Но после забеляза, че са привързали и краката му към стола. Бяха го лишили от възможността да се движи. Недодялан, но ефикасен начин да му попречат да среже китките си на веригите.

Бяха се постарали да го предпазят от самоубийство.

В корема на Райън се заплете възел. Калид познаваше психиката му. Беше поставил Райън в безизходно положение, което не можеше да завърши с бягство в смъртта.

Зад него се разнесе тихо хлипане. Завъртя глава и видя две неща, които врязаха ледена тръпка в тила му. Първото беше мъртвото, жестоко осакатено и разкривено тяло на Ахмед на пода зад стола му.

Второто беше петнайсетинагодишно момиче в другия ъгъл, с вързани ръце и крака и кафяви очи, вперени в Райън през дългата твърда коса.

Мириам.

Мили Боже. Мили Боже, прости ми…

Рики Валънтайн бавно крачеше покрай двете маси, върху които старателно бе подредила купчините с доклади и снимки от досието на Костотрошача. Бяха подредени в седем колони, по една за всеки от случаите по реда на разследване. На стената отзад висеше карта на Тексас, върху която беше очертан пътят на Костотрошача от Ел Пасо до Остин.

Минаха четири дни, откакто Кракър я помоли отново да се зарови в старите папки по случая, който преди две години я беше смазал, и през половината от времето Рики крачеше ли крачеше. Плъзгаше ръка по масата, разглеждаше всички доказателства, всеки доклад, всяка снимка с намерението да изтръгне дори най-дребна улика, която са пропуснали преди.

Задачата й беше проста: да задържи Суицър зад решетките, защото всички знаеха, че той е Костотрошача. Да спаси прокурора. Да не допусне един убиец да продължи да троши кости.

Да убеди уликите да й разкрият нещо ново.

Само че уликите не й съдействаха.

Марк Реснър, партньорът й по случая, се облегна на бюрото си, навил ръкавите на бялата си риза, почукваше с молив по дланта си и я наблюдаваше.

— Лъвицата дебне — тихо отбеляза той.

Тя го погледна и видя, че той се усмихва.

— Такава ли съм? В момента се чувствам по-скоро като змия…

— Ето на това му викам нагледен образ.

— … която се плъзга през тази противна мръсотия.

— Престани, Рики. И двамата сме преглеждали всичко по сто пъти. На масата няма нищо ново.

Тя отмести поглед към черния широк прозорец. Намираха се на третия етаж и гледаха към голяма тухлена сграда, която препречваше нощните светлини на града. От стъклото я погледна собственото й отражение. Зловещо. Черната й коса се беше сляла с мрака и бе останало само лицето с кафявите очи, които се взираха в нея.

Само като си помисли човек, че съдбата на Костотрошача беше в ръцете на тази дребничка трийсет и пет годишна жена. Странна работа.

— Нещо против да пуснеш щорите?

Марк отиде до прозореца и пусна белите щори.

Не беше въпросът само за съдбата на Костотрошача. Беше и за съдбата на още жертви, ако Трошача отново нанесеше удар. И на прокурора, ако Суицър бъде освободен. И на хората, когато разберат, че убиецът, накарал цял Тексас да се скове от ужас, не е зад решетките.

— Мисля, че си прав, Марк — каза тя и отново насочи вниманието си към купчините с папки. — Тук няма нищо ново. — Отиде до края на масата, взе една папка с надпис „Кръвна лаборатория“ и се запъти обратно натам, откъдето беше дошла, барабанейки с пръсти по папката. — Не мога да спра да си мисля…

Обаче не беше сигурна как да изрази мисълта си. Тази натрапчива мисъл бе кръжала в главата й през целия следобед и привечер, но Рики я пропъждаше, понеже задачата й беше да намери нови улики, а не да предъвква старите.

— Кръв? — попита Марк, оглеждайки папката. — Кръвната проба е потвърдена в три различни лаборатории.

— Да, знам, кръвта е на Суицър, а изследваният материал и в двата случая явно е от първоначалната проба.

— Но според теб не е достатъчно убедително.

— Не и от наша гледна точка. Обаче възможната грешка е толкова малка, че съдията сигурно ще допусне новите доказателства и ще обяви предишното дело за невалидно, и двамата го знаем. Затова сме тук.

— Но… — продължи Марк очаквателно.

Рики си пое дълбоко въздух и избяга в средата на стаята, без да вдига поглед от масата. Спря, протегна напред папката с кръвните изследвания и я пусна.

Кафеникавата папка се приземи на пода с едно тихо „туп“.

Рики вдигна ръце на хълбок и кимна към масата:

— Какво виждаш?

Марк застана до нея и се вторачи в купчините, в картата, във всичко с надпис „Костотрошача“ в архива на ФБР.