Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

— Да не искаш да кажеш, че Суицър не е Костотрошача? — попита той. — Знам как ти изглежда, обаче…

— Не, Марк. Просто ми кажи какво виждаш. Какво знаеш за папките върху масата?

— Те описват прецизно всички подробности за седем убийства, извършени от Костотрошача. Доклади на криминалисти, лабораторни изследвания, събрани и анализирани улики, разпити, поведенчески профили, снимки. Да продължавам ли?

— Виждаш ли Трошача?

— Виждам Трошача.

— Виждаш ли Суицър? Само предвид нещата върху масата — виждаш ли Суицър?

— Да, струва ми се.

— Е, аз не съм сигурна, че го виждам, Марк. — Тя отстъпи вдясно, облегна едната си ръка на другата и разсеяно завъртя сребърния кръст върху ключицата си. — Сега, две години по-късно, ако наистина извадя кръвните проби от купчината, няма да мога да заявя със сигурност, че убиецът от тези папки е човекът, когото тикнахме в затвора.

— Е, това ще отмине. Убийствата спряха.

— Ти не би ли престанал да убиваш, ако научиш, че друг е обвинен за стореното от теб?

— Не, ако бях сериен убиец, не бих престанал. Знаеш, че убийци като Костотрошача се зареждат от играта. Нямаше да устои на шанса да се изфука с деянията си, особено след като обществеността е въздъхнала облекчено, когато уж е бил заловен.

— Така изглежда. Само че психологическите профили са само осведомени догадки. Те са хипотези относно престъпници. Не е ли поне възможно Костотрошача — убиец, за когото не е задължително да изпитва удоволствие от убийствата — да е по-умен? След като е убил седем човека — числото на пълнотата в много религиозни цикли — той е изпълнил дълга си към Бог и му се е разминало. Или пък продължава да убива, но заравя телата в очакване на деня, когато отново ще излезе пред очите на обществеността.

— Възможно е, но при тези убедителни доказателства…

— Махни кръвта — тя се приближи до масата, вдигна още една дебела папка и я хвърли върху килима, — махни психологическия профил. Какво виждаш сега?

— Това не е ново, Рики. Мислехме, че сме заловили когото трябва още преди да се появи кръвта.

— Просто следи мисълта ми. Сега виждаш ли Суицър на масата? След като махнахме кръвта и профила?

— Той е бял, тежи деветдесет и пет килограма, носи четирийсет и четвърти номер обувки… все неща, които знаем за Костотрошача.

— И за още няколкостотин хиляди американци.

— Освен това имаме и нежеланието му да отрече.

— Не е признание.

— Мъртвите котки…

— Не са мъртви момичета.

— Няма алиби за нито едно от убийствата.

— Не е като да го снимаш, надвесен над телата.

Той се намръщи, но в сините му очи проблесна искра. Рики излизаше с русия агент от Мисисипи много преди случая с Костотрошача, но двамата бяха решили, че любовната връзка само ще усложни работата им. После той се ожени за Гъртруд, красива брюнетка от родния му град Билокси.

Рики беше имала дузина кратки връзки през последните десетина години, но не бяха много мъжете, способни да се справят с „агент, който гледа в тунел“, както я описваше Марк. Рики наистина прекалено задълбаваше в работата си. Не че не искаше сериозна връзка, просто не беше жена, която ще преследва мъж, освен ако не е извършил углавно престъпление и не заслужава да прекара остатъка от живота си зад решетките.

Следователката не беше най-добрата компания в спалнята.

— Наистина ли се връзваш на това?

— Просто казвам. — Рики се приближи до него, обърна се лице към масата и скръсти ръце. — Не е задължително пред нас да е Фил Суицър. Може да е той. Но може и да не е.

— Смяташ ли, че съдебните заседатели ще погледнат така на нещата?

— Зависи от адвоката. Но според мен съдията ще погледне по този начин.

— Смяташ, че сме заловили не когото трябва. Прокурорът ще убеди кмета да организират купон в твоя чест.

— Не твърдя, че не сме заловили когото трябва, Марк. Твърдя, че няма как да сме сигурни, не и без кръвните проби. А ако не можем да сме сигурни, че Костотрошача е в затвора, може би си струва да се замислим над вероятността той все още да е на свобода.

Този път Марк не отговори.

— Ако е така, чака ни още много работа.

Марк се приближи до бюрото и седна.

— Не знам, Рики. Според мен този път грешиш. И ако не намерим още един труп, мисля, че целият свят ще се съгласи с мен.

— Склонен ли си да поемеш този риск? Още една жертва?

— Стига, Рики, това съм аз. Разбира се, че не. Моля те, не ми казвай, че ще изтърсиш същото и пред Кракър. Знаеш колко е близък с прокурора. Ще те разпънат на кръст, ако просто се отдадеш на тази прищявка.