Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Значи не блъфираше, така ли? Този мъж очевидно беше твърдо решен да осъществи намерението си.

— Ще оставя Ахмед при теб за шест часа. След това ще се върна и ще го убия, освен ако не се съгласиш да жертваш живота на собственото си дете в замяна на неговия. И после — една сълза се отрони от ъгълчето на окото на Калид и се търкулна по бузата му, — после ще доведем второто дете. Момиче на име Мириам. Ти си убил хиляди хора, но те умолявам, не ме принуждавай да убия дори само още един човек.

Атмосферата в ресторанта за морски дарове „Трълък“ в центъра на Остин създаваше у Бетани усещането за преуспялост със звънтенето на сребро и кристални чаши и с приглушените разговори на важните клечки, които обсъждаха стореното през деня и планираха следващия. Фактът, че прокурорът Бърт Уелш бе излязъл на вечеря с Бетани и с майка й само два дни след избирането на момичето за рекламно лице на „Ют Нейшън“, само подсилваше впечатлението.

Проблемът бе, че Бетани изобщо не се чувстваше на мястото си тук.

Накъдето и да се обърнеше, виждаше келнери с бели престилки, които поднасяха на клиентите препълнени чинии с печени опашки от омари и крачета от краб, а един пианист изпълваше с музика приглушено осветеното помещение.

— Един тост? — Прокурорът вдигна винената си чаша със заразителна усмивка.

Майка й също вдигна чашата си, а Бетани последва примера й, нищо че пиеше безалкохолно.

— За следващото момиче от корицата на „Ют Нейшън“ — оповести прокурорът.

— Най-прекрасната дъщеря, за която една майка би могла да си мечтае — обади се и Селин грейнала.

Майка й определено беше в стихията си. Бетани се усмихна вежливо.

— Благодаря.

Чукнаха чаши и отпиха.

— Мога да се похваля с доста опит и имам набито око за хората, предопределени за слава. Ти, млада госпожице, си такъв човек — разбрах го в мига, в който влезе тук тази вечер.

Какво да отговориш на това?

Преди Бетани да успее да отвърне, прокурорът продължи:

— Каквато майката, такава и дъщерята.

Очите на майка й проблеснаха гордо:

— Благодаря ти, Бърт.

Всъщност Бетани за пръв път се срещаше с прокурора и се чувстваше странно, когато се обръщаха към него на малко име. У майка й, от друга страна, нямаше и капка сдържаност. Само слепец не би забелязал химията помежду им. Не се ли смущаваха, че половината посетители на ресторанта вероятно бяха разпознали прокурора и точно в този момент се чудеха какво търси той на една маса с омъжена жена и с нейната дъщеря на нещо повече от обикновена вечеря.

— Благодаря ти — повтори и тя.

Поговориха за предстоящото й пътуване до Ню Йорк и за работата като модел, докато чакаха да им поднесат храната. Бетани учудена научи, че самият прокурор — Бърт, както настояваше той да го нарича момичето — е бил модел преди време, докато следвал право в Тексаския университет. Напуснал, когато го поканили да направи фотосесия по бельо.

Честно казано, не знаеше какво да си мисли за този човек. Със сигурност приличаше на модел с широките си четвъртити рамене и с гладко избръснатата си челюст, обаче Бетани го намираше за странно отблъскващ. Може би идеално подхождаше на майка й със своето самоуверено и властно поведение, но това не го превръщаше в божи дар за всички жени.

Бяха дошли да празнуват — Селин предложи да приемат поканата на прокурора да ги изведе на вечеря и Бетани се съгласи. Между двамата явно имаше нещо, така че може би беше време да се запознае с мъжа, с когото майка й толкова дълго разговаряше по телефона.

След половин час в компанията на Бърт Бетани си припомни защо не би могла да приеме работата си като модел за нещо повече от временно развлечение.

Започна да съжалява, задето се беше съгласила да вечерят заедно с този човек. Беше добре за майка й, която заслужаваше малко любов в живота си — баща й се беше провалил печално в това отношение. Което обаче не означаваше, че Бетани е длъжна да харесва мъжа, споделящ леглото на майка й.

Докато седеше в компанията му в това луксозно място, Бетани изпита странно отвращение. Тук богатата глутница идваше да разръфа плячката от своето богатство, докато в света на Бетани момичета режеха китките си с бръсначи, търсейки спасение от непоносимото си емоционално страдание.

И на нея самата един-два пъти й беше минавало през ум да си пререже вените, ако не за друго, поне за да види какво толкова ги влече натам другите. Разбира се, знаеше причината: по-добре да контролираш болка, която сам си причиняваш, отколкото болка, която ти натрапват външните условия.