Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Райън прецени, че опровержението не би му помогнало с нищо.

Раменете на мъжа увиснаха.

— Добре тогава, не ми оставяш избор. Ще си изиграем играта. Но искам да ти кажа едно, преди да ти разкрия намеренията си. Мнозина биха казали, че съм луд. Събратята ми ще окачествят като нечовешко онова, което се каня да направя. Обаче ти не ми оставяш избор.

— Казах ти, вече съм мъртъв — отговори Райън.

— Да — погледна снимките Калид, — те също. Убити от Сатана, за когото ти явно не даваш пет пари, понеже не вярваш в никакъв Бог. — Калид се завъртя към него и Райън тутакси забеляза промяната в погледа му. Нещо в главата му беше прещракало. — Знаеш ли колко жени и деца е изтребила вашата война в тази страна? Имаш ли някаква представа труповете на колко невинни жертви дяволът е оставил подпре си в родината ми?

Тихичко гласче прошепна предупредително в главата на Райън, но той не чу какво му казва.

— Те измират, поразени от вашите бомби и от вашите ракети, а всичко е толкова безпристрастно, толкова дистанцирано — не усещате болката, понеже е много далече и защото не разбирате риданията на родителите и дори на Бог, когато избивате децата! — Изричаше думите ядно и горчиво. — Затова сега — замълча, пое си въздух през носа и затвори очи, — ти ще ми помогнеш всички майки и бащи в твоята страна да почувстват болката от нашата загуба.

Райън рязко отвори очи.

— Вече проумяваш ли?

Мъжът отново посочи с пръст снимките.

— Ако Сатаната убие няколко деца по улиците на който и да било град в твоята страна, ужас ще скове сърцата на милиони. Тед Бънди уби няколко десетки жени и пресата се разкрещя обвинително. Вашият Вашингтонски снайперист изби една шепа хора по улиците на столицата ви, и цялата държава ревна възмутено! — Калид примигна. — Обаче когато Сатаната дойде тук и избие хиляди жени и деца, никой не пролива дори една сълза. Затова реших да превърна хилядите в един. Ако видят с очите си как умира само един човек, ще проумеят нашата болка.

— Това е лудост — заяви Райън.

Ноздрите на арабина се разшириха.

— Доведете го!

Вратата се отвори и вътре влезе младеж без риза, вероятно петнайсетгодишен, с отчасти объркано, отчасти любопитно изражение.

— Ахмед — усмихна се Калид на момчето. — Ела тук, Ахмед.

Момчето се приближи колебливо към Калид, оглеждайки се ококорено.

Калид положи ръка върху рамото на младежа.

— Не се тревожи, не знае нито дума на английски. Което е добре, понеже щеше да се вдигне страхотна олелия ако знаеше, че ще го убия така, както бе убит синът ми — като строша костите му.

Райън усети как започва да му се гади.

— Не разполагам със сграда, която да срутя отгоре му, затова ще му счупя костите с чук. По-точно, ти ще го сториш. Ти ще го убиеш точно както уби съпругата и детето ми преди една година. Никой не плака, понеже никой не видя. Затова ще го направиш отново, обаче този път ще те заснемем.

Нямаше да убива, разбира се. Как можеха да го накарат да убива? Свят му се зави дори само от предположението.

— Това е нелепо — успя да каже само.

— Можеш да спасиш това дете от съдбата, която никой от нас не би желал да го сполети — каза Калид. — Носиш брачна халка. Кажи ни къде живеят съпругата и децата ти. Имам приятели във вашата страна, които чакат да им се обадя. Ще отидат у вас, ще убият жена ти и детето ти пред камерата, за да може целият свят да види колко болезнена е загубата дори на едно дете. Погледни в обектива, кажи ни да екзекутираме твоето дете и ще пощадя живота на това момче.

Няколко секунди мозъкът на Райън отказваше да обработва логично мислите му. Какво го караха да направи?! Не можеха… Не беше възможно този мъж…

В този миг осъзна промяната на играта и проумя, че няма да е единственият, който ще умре тук, в тази стая. Щяха да използват породената от съпричастността болка, за да го пречупят. Вината на оцелелия и ненавистта към самия себе си трябваше да прекършат волята му.

Сам се учуди от лекотата, с която взе решението си. Сякаш в съзнанието му се беше издигнала стоманена стена и беше прекъснала достъпа на всичко друго освен на стоическата му издръжливост. Ако се стигнеше дотам и ако арабинът не блъфираше, щеше да се наложи да приеме смъртта на това момче, колкото и чудовищно да изглежда. Алтернативата просто не беше допустима.

— Така само ще ви намразят повече — каза Райън.

— Не съм съгласен. Веднъж проумели болката на човек, американците са изключително опрощаващи. Проблемът е, че не разбират болката ни.