Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Третата жертва намериха в Абилин, Тексас, на около двеста и трийсет километра югоизточно от Лъбок, два месеца по-късно. Снимки на изпотрошеното тяло на младата Айлийн Рондърс някак стигнаха до пресата. Само за двайсет и четири часа новината за Костотрошача се разпространи из цялата страна, а Тексас се скова от ужас.

Вече имаха три убити млади момичета по път, който ясно водеше на изток, към големите градове на щата Тексас. Картите, които показваха по телевизията, изглеждаха така, като че ли чумата бавно и методично пъпли на изток. Изключително зловещо чудовище, неуловимо за ФБР, трошеше костите на невинните деца на щата Тексас.

Разбира се, това звучеше пресилено, но според виждането на Рики, не твърде много.

Четвъртата жертва беше намерена в Мансфийлд, близо до Форт Уърт. Петата в Уейко, на юг.

Последните две в Остин, Тексас. Бранди Луис, деветнайсетгодишна продавачка в универсален магазин на ъгъла на шосе 71 и Бий Кейв Роуд, и Линда Оуенс, четиринайсетгодишна ученичка в девети клас на католическото училище „Сейнт Майкъл“.

Остин реагира подобаващо — с негодувание. Със страх. С настойчив призив към кмета, губернатора, ФБР, полицията и към всеки гражданин да предприемат нещо. Каквото и да е, само да спрат тази лудост.

Сега, докато стоеше в кабинета на Кракър и размишляваше над миналото, Рики се запита дали прокурорът не беше сторил точно това. Или по-точно, дали не беше подхвърлил онази едничка капка кръв, открита в косата на Линда Оуенс, като средство да залови и да махне от улицата заподозрения от всички извършител.

Рики провеждаше разследването си методично, както десетките други разследвания през десетте години, откакто работеше във ФБР. Вече си беше изградила стабилна репутация в Бюрото като мотивиран следовател, който никога не се отказва.

Само че случаят с Костотрошача я изтощи до краен предел. Уелш имаше право — разполагаха с цяла папка доказателства, уличаващи Фил Суицър, но само кръвта беше категорично доказателство. Само кръвта поставяше Суицър на местопрестъплението — и то само на последната жертва. А сега кръвната проба беше поставена под съмнение.

Суицър се появи в радара на Рики, когато полицията откликна на оплаквания от съседи за вонята откъм караваната му в Уейко. Там отриха четирийсет и седем годишен мъж, който живееше сред навалица от котки, шест от които беше удушил. Смущаващо, но в никакъв случай не и връзка с Костотрошача.

Рики беше по-заинтригувана от факта, че той караше пикап форд от 1978 г. с гуми „Бриджстоун“, които отговаряха на следите, намерени на три от местопрестъпленията на Костотрошача. Понеже Суицър носеше и четирийсет и четвърти номер ботуши, чиито следи съвпадаха със следите на местопрестъпленията, фактът се оказа достатъчен той да оглави списъка на ФБР със заподозрените.

Обискът на караваната разкри страстта му към библиите и към снимките на майка му, починала година по-рано. Всички улики съвпадаха с новия психологически профил, създаден в базата данни за тежки престъпления на ФБР.

Нямаха обаче преки доказателства за движението на Фил Суицър през предишната година. Проблемът се усложняваше допълнително, поради факта че Суицър е глухоням и отказва да съдейства при разпит под каквато и да било форма. Рики успя да убеди местните сили на реда да не го подвеждат под съдебна отговорност за крайна жестокост и нареди да го наблюдават денонощно.

В деня на убийството на Линда Оуенс наблюдението над Суицър се бе провалило по все още неизяснени причини. Немарлива полицейска работа. Или агент, който беше работил нехайно с камерата. Но когато откриха капка кръв в косата на жертвата, евентуалната причина за престъплението принуди Суицър да даде кръвна проба на ФБР.

Шест часа по-късно разполагаха с улика. Кръвната проба, взета от Фил Суицър, съвпадаше с капката кръв, намерена върху жертвата.

Бяха намерили Костотрошача.

Четири месеца по-късно съдебен състав от дванайсет съдебни заседатели обяви Фил Суицър за виновен за особено жестоко убийство и го осъди на смърт.

— Някакви идеи? — изтръгна я от размисъл Кракър.

Тя поклати глава:

— С изключение на кръвта…

Не това искаше да чуе Уелш.

— Хайде стига, нали не искаш да кажеш, че…

— Всички останали улики са косвени, знаеш го не по-зле от мен — сряза го Рики и даде воля на раздразнението си от неговата настойчивост.

Прокурорът се изправи и закрачи към дъбовата библиотека на отсрещната стена, вдигнал ръце на хълбоците си.