Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

— Е? — попита Уелш.

— Ами… — Кракър последователно измери с поглед двамата, — имаме проблем.

Макар да не беше пряко отговорен за разследването, недоглеждането във връзка със случая от страна на Морт Кракър нямаше да бъде простено. Да не споменаваме известния факт, че Кракър на практика поднесе на тепсия случая на Бърт Уелш, с когото се познаваше още от правния факултет на Тексаския университет.

Тук, в тази стая седяха тримата служители на закона, за които като нищо можеше да се окаже, че са пъхнали невинен човек зад решетките и дори нещо по-лошо — че вероятно са допуснали сериен убиец да продължи да взема жертви, старателно прикривайки следите си.

— Нали не намекваш, че вярваш на тези глупости — обади се Уелш, удряйки с дебелия си пръст по стената. — Този тип е виновен колкото бременна монахиня. Затова го осъдихме и затова лежи в затвора. — Прекоси стаята и се приближи до Рики. — Ти водеше разследването, досието му е дебело половин метър.

Рики се изправи, понеже се чувстваше неловко в сянката му. Уелш носеше ушит по поръчка син костюм, който прикриваше мускулестото му тяло, но близо двуметровият ръст издаваше силата му. Редом до него високата метър и петдесет и пет Рики приличаше на мишчица.

Тя застана до прозореца, откъдето се дръпна той.

— Знаеш не по-зле от мен, че кръвните проби от последната жертва свързаха всички улики и скрепиха цялото дело.

Кракър облегна лакти върху масата.

— Те, според тях, били изфабрикувани. Защитата щяла да докаже, че кръвната проба е същата, която сме пуснали през базата данни, и че така сме прекъснали веригата на уликите. Както вече казах, имаме проблем.

— Да допуснем, че това тяхно доказателство свърши работа — обади се Уелш и седна на освободения от Рики стол. — И в двата случая Суицър е виновен като самия дявол.

Рики кимна.

— Вероятно, но това няма да ни помогне в Апелативния съд. Не може да бъде съден два пъти за едно и също престъпление. Ако не намерим друга жертва, която да свържем със случая, здравата сме загазили.

— Разбирам правния проблем — изстреля в отговор Уелш, — но ако смяташ, че просто ще седя със скръстени ръце и ще чакам той да убие още някой, преди да предприема нещо, значи не ме познаваш. Когато новината се разчуе, градът ще откачи.

Костотрошача, получил прозвището си от Рики, понеже убиваше жертвите си, като им трошеше костите, без да разкъсва кожата, бе оставил след себе си общо седем жертви — до една на показ, в спокойни тексаски квартали от Ел Пасо до Остин, където беше убил последните две жени, преди да го заловят.

В случай че човека, когото бяха пратили в затвора, наистина беше Костотрошача.

— Не твърдя, че сме заловили не когото трябва — каза Рики. — Просто изтъквам пред какво предизвикателство сме изправени.

Уелш сподели истинската си тревога:

— Надявам се не се налага да обяснявам отново какво означава всичко това за мен, Морт. Лично за мен.

— Професионалният и личният залог е много висок за всички ни — отговори Морт. — Това не променя проблемите пред Рики.

— Не се дръж покровителствено с мен. — Прокурорът си пое дълбоко дъх. — На карта е заложено много повече от Костотрошача и неговите жертви. Опитвам се да управлявам цял един град. Последното нещо, от което градът се нуждае, е създаването на още паника заради подобен случай. Медиите ще превърнат всичко в сензация и ще манипулират милиони хора, които не мислят с главите си. Преди да се опомним, ще затворят училищата и хората ще се изпокрият по домовете си. Както се случи във Вашингтон заради онзи снайперист.

— Аз пък мислех, че кметът управлява града — обади се Рики. — Той знае ли вече?

Мъжът я стрелна с гневен поглед.

Полека, Рики.

— Разбира се, че знае. Имам пълната му подкрепа.

— За какво?

— Не бъди толкова наивна. Трябва да приключим тази история. В името на всички ни, в името на града, в името на справедливостта за милиони, а не само за един човек.

Рики не беше сигурна, че го разбира правилно. Винаги беше смятала Уелш за бик, готов да стъпче всеки, който се изпречи пред него на арената, но никога не беше гледала на него като на човек, готов да наруши законите, които е избран да налага.

Шефът й се облегна на стола си и крадешком я стрелна с поглед.

— Всички сме единодушни, че трябва да се справим с проблема както подобава — предпазливо се обади той. — Посветили сме повече от две хиляди работни часа на случай, целящ да изправи един престъпник пред съда. Никой не предлага да го пуснем на свобода. Само че сме изправени пред доказателства, които подкопават позицията ни. Не можем просто да ги пренебрегнем.