Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

Уелш стовари дланта си върху ръкохватката на стола.

— Тогава ми намерете още улики!

Рики се зачуди дали да не го попита какво има предвид под „намерете“, но се сдържа.

— Трябва да има нещо, с което да им затворим устата. Друга кръвна проба, която в лабораторията може би не са догледали, ДНК, на която не сме обърнали внимание, понеже сме разполагали с необходимото. Каквото и да е!

Шефът й разпери длани:

— Рики?

Следователката бързо прокара през главата си подробностите по случая, заемал всяка минута от живота й две години по-рано.

Първата жертва на Костотрошача беше намерена в Ел Пасо, Тексас. Седемнайсетгодишната Сюзан Картър, изчезнала, след като излязла да се разходи във вторник вечерта, накрая се бе появила в една изоставена плевня. Полицията веднага се обърна към ФБР за съдействие и Рики беше федералният агент, прикрепен към случая.

Гледката на насиненото и изпотрошено тяло на Сюзан, проснато на земята в кръг от свещи, бе кошмарът, който нощем терзаеше Рики цяла година. Макар Сюзан да беше изчезнала от седмица, данните от аутопсията, свързани с кръвонасяданията, отоците и разлагането на плътта, сочеха, че е била мъртва по-малко от трийсет и шест часа преди да я открият. Заключенията на екипа криминолози от далаския клон на Бюрото създаваха само бледа представа за мъченията на Сюзан през четиридневния й плен при похитителя.

Убиецът адски се беше постарал да чупи костите на жертвата си една по една, без да оставя дори драскотина по кожата й, като най-вероятно беше започнал от пръстите и после се беше насочил към по-големите кости. Единствената кръв на местопрестъплението беше от охлузванията по китките и глезените й, причинени от въжетата.

Нямаше данни за сексуално насилие. Единствените телесни течности бяха на жертвата. Никакви косми, никакви влакна, никакви отпечатъци.

Направиха отливки на следите от гумите, където беше паркирало превозно средство, и на отпечатъците от ботуши, оставени без никакъв опит да бъдат прикрити. Конопеното въже беше най-обикновено, а също и колчетата за палатка, към които беше привързано тялото. Явно убиецът се беше отбил в супермаркета и беше платил в брой. Нищо не можеха да проследят.

Впоследствие лабораторният анализ им показа, че съдейки по положението и дълбочината на следите от гумите, най-вероятно търсят пикап форд F-150, какъвто карат сигурно половината американци. Ботушите номер четирийсет и четири бяха марка „Брахма“ и бяха толкова разпространени в Тексас, колкото и белият трън.

Значи си имаха работа с убиец мъж, с тегло приблизително от осемдесет и пет до сто килограма, обут с ботуши „Брахма“ и каращ пикап форд F-150. Полезна, но не особено конкретизираща информация. В Република Тексас всички носеха ботуши, караха пикапи и можеха да изпеят „Дикси“ 2 2 Популярна американска песничка от средата на XIX в., произхождаща вероятно от комичните негърски песни и шеги. По време на Гражданската война се превръща в химн на Конфедерацията. — Б.пр. по памет.

Макар мотивите за престъплението да не бяха ясни, Рики първа предположи, че са изправени пред имитация на разпъване на кръст, заимствана от традицията на римляните да чупят костите на разпънатите, за да ускорят смъртта им. Костите на Исус не са били строшени при разпятието — необичайна подробност, предречена от пророк Исая и често изтъквана от християните сред доказателствата, че Исус е месията.

Така или иначе, съзнаваха, че са изправени срещу човек с остро психическо разстройство, който търсеше възмездие или изпитваше извратено задоволство да стига до такава крайност без ясна причина. Мотивът ли? По-скоро яростта, а не търсенето на удоволствие, беше причината за това наглед ритуално убийство. Убиецът не фигурираше в базата данни на ФБР за особено тежки престъпления, а психологическият му профил представяше съвсем нов случай за изследване на мотивацията. Не сексуална, но хищна. Не кървава, но изключително жестока. Това убийство беше плод на старателно планиране, а в Мрежата нямаше нищо, което да им помогне за създаването на профила на толкова сериозно престъпление с неясен мотив.

Трийсет и девет дни по-късно втората жертва на Костотрошача беше открита в Лъбок, Тексас, на около четиристотин и петдесет километра североизточно от първото местопрестъпление. Този път в жилищен блок. Убиецът се движеше. Търговски пътник с второ аз, или дълбоко антисоциална личност?

Отново момиче, Хедър Нюландър, тринайсетгодишна. Нямаше следи от гуми или от ботуши, но екзекуцията беше извършена точно по същия начин като първата. Вече имаха движещ се сериен убиец.