Тед Деккер - Дъщерите на Костотрошача

— Прибрахме един сериен убиец от улицата. Убийствата секнаха, когато го тикнахме на топло. Целият свят знае, че сме хванали когото трябва. — Обърна се и изгледа и двамата. — А вие твърдите, че не можем да извадим още едно доказателство, което да го остави там, където му е мястото, така ли?

— Ти си прокурорът, ти ни кажи — отговори Кракър.

— Казвам ви. Трябват ми доказателства и ми трябват през следващите две седмици.

— Приключихме случая, Бърт.

— Ами възобновете го! Съсредоточете се над другите убийства. Нужно ми е достатъчно, за да убедя съдията да ми позволи да задържа Суицър като важно за делото лице, докато построим друго обвинение. Вие сте от ФБР, така че делото вече е федерално. Да, обжалват, затова хайде да съберем достатъчно улики срещу този тип, за да може съдията да отхвърли обжалването. Забраната да бъде съден два пъти за едно и също престъпление важи само ако го оправдаят. Да не му даваме тази възможност.

От гледна точка на разума предложението на прокурора изглеждаше напълно смислено, но всички знаеха, че съдебните процедури невинаги следват здравия разум. Уелш искаше невъзможното.

Рики зададе въпроса, който явно никой не изгаряше от нетърпение да повдигне:

— Ами ако наистина сме тикнали зад решетките не когото трябва?

— Не сме.

— И още по-лошо — ако кръвта действително се окаже подхвърлена от член на нашия екип? Адвокатите на Суицър намекват за дело, от което бихме пострадали много сериозно.

Упоритият поглед на прокурора каза всичко. Точно така! Не можем да го допуснем.

— Мисля, че всички сме наясно с положението — заяви Кракър. — Хайде да подновим разследването, Рики.

Решението на Калид да остави Райън насаме с дванайсет снимки на изпотрошени крайници работеше колкото против Райън, толкова и в негова полза.

Против него, понеже снимките силно го тревожеха.

В негова полза, понеже намеренията на Калид му даваха храна за размисъл. Пъзел, който да подреди. Върволица от нови точки, които да свърже с вече очертаващата се в главата му картина. Сведения, които да обработи съсредоточено и прецизно, както бе обучил ума си да действа при откъслечни данни.

Явно предназначението на камерата беше да записва всяка негова реакция и да я предава до монитор, който гледаше лично Калид. Освен това камерата трябваше да държи Райън на тръни. Като всеки друг орган умът е в състояние да функционира само ограничено време, преди да се измори, а усилието на американеца да поддържа постоянна бдителност би следвало да ускори изтощението му. Явно точно това целеше Калид.

Не толкова очевидно беше намерението, скрито зад снимките на натрошените детски крайници. Несъмнено свързаната с тях загадъчност целеше да тормози съзнанието на Райън точно колкото го тормозеше и ужасът, който вдъхваха.

Малко вероятно беше Калид да има някаква представа какво работи Райън, но той отбеляза мъничка победа, тъй като американецът не успя да попречи на мозъка си да заработи на бързи обороти, за да разреши загадката, пред която беше изправен.

Какво целеше конкретният избор на Калид, който старателно беше обмислил отвличането? Освен да изтъкне съвсем очевидната връзка между американските бомбардировки в Ирак и трагичните невинни жертви от войната, Калид нямаше какво толкова да спечели. Със сигурност би могъл да прибегне до много по-манипулативен стимул от опита да предизвика душевен смут у Райън с помощта на снимки, колкото и ужасни да бяха.

Което идеше да покаже, че Райън пропуска нещо. Калид криеше още изненади. Той манипулираше Райън подмолно. Тук се криеше нещо повече. Много повече.

Райън се отпусна на стола с вързани зад гърба ръце, мислено търсейки отговори. Порови навсякъде, обмисли всяка възможност, проучи всяка нишка. Отговорът обаче му убягваше.

Освен ако просто нямаше отговор — вероятност, която още повече усложни умствената му гимнастика.

Крушката на тавана примигна веднъж, но с изключение на това единственото друго движение в помещението беше примигващата светлинка на камерата и помръдването на Райън от време на време, за да снабдява с кръв крайниците си.

Мина един час. Два часа. Започна да губи представа за времето. Това също беше част от плана на Калид.

Повечето хора се отказват от неразрешените загадки след броени минути. Онези, които си купуват и играят игри като „Мист“, умеят да размишляват над конкретна загадка двайсет-трийсет минути, преди да се отегчат от липсата на напредък и да извадят картата, разрешаваща измама.