Ли Чайлд - Стражът

Бъдник закуцука към него.

– Кои неща са ваши?

– Виждаш ли високия шкаф със счупената врата? Ей там, отзад? Това ни трябва.

– Не може да бъде – поклати глава Бъдник. – Спомням си, че едва го вкарах вътре, тежеше цял тон. Вижте, вземайте го, ако искате, но го изнасяйте сами.

– Окей – отвърна Ричър. – Както искаш.

Той се подпря на микробуса, оттласна се и удари Бъдник в гърба, точно между лопатките.

Бъдник влетя през вратата, размахал ръце като гигантска птица, която не умее да лети. Преплете крака, но успя да заобиколи първата купчина електронни отпадъци, втората, но накрая стъпи в струпаните на пода компютърни мишки, заплете се в кабелите им, залитна и се строполи до телевизорите.

Ричър хвърли ключодържателя в склада.

– Не се притеснявай. Все някой ще дойде и ще те пусне. Освен ако не си ме излъгал за онзи склад. И не си ми заложил капан. В такъв случай прецаканият ще си ти.

Сандс даде знак на Ричър да изчака, след което заобиколи микробуса от другата страна. Тя се върна след секунди с две бутилки вода от стека, който бяха купили по-рано. Остави ги на прага, изчака Ричър да затвори вратата и да сложи катинара, след което го хвана за ръката и попита:

– Нали ще се върнеш и ще пуснеш Бъдник?

– Само ако трябва да си поговорим отново – отвърна Ричър.

– Ами ако не трябва? Ако вземем сървърите? Не можем да го оставим заключен вътре.

– Няма да го оставим. Не и за дълго. Ще звънна на Рул. Ще ѝ кажа къде да го открие. Така Рул ще получи още една червена точка.

– Не си ли прекалено жесток с Бъдник? Той не ръководи тази схема. Не печели от нея. Той е като Томасино, когото пуснахме. Не трябва ли да насочим полицията към онзи рекетьор? Човека, който е замесил Бъдник в тази история.

– Рекетьорът също ще си получи заслуженото, не бива да се съмняваш в това. Той просто е накарал Бъдник да му отстъпи склада. Но тъкмо Бъдник е заплашил семейството на Томасино. Той сам е предприел тази стъпка. А това е граница, която не е трябвало да прекрачва.

Сателитната навигация в микробуса ги насочи към същата част на града, в която се намираше и депото за сортиране на отпадъци. Пътуването им отне двайсет и четири минути. В крайна сметка Ричър, Сандс и Ръдърфорд се озоваха пред огромен склад в края на дълга права улица с оградени парцели от двете страни. Складове под наем "Норм" обаче се отличаваше от останалите сгради в района. Оградата ѝ не бе като другите. Цялата фасада беше проектирана като старовремски форт-дървени палисади, наблюдателни кули, оръдия. Пилон с развято американско знаме. Още един със знамето на Тенеси. И трети с някакъв странен флаг, обсипан с изображения на мускети, саби и щитове.

Нищо чудно да го е проектирал самият Норм, помисли си Ричър. Дали пък Норм не бе любител на историята? Или смяташе, че този военен маскарад ще накара складовете му да изглеждат по-надеждни в очите на клиентите? Ще им вдъхне повече доверие? Подобни внушения вероятно се отразяваха добре на бизнес като неговия.

Сандс спря пред портала. Непосредствено до асфалтираната уличка се издигаше дървен стълб, но върху него нямаше и следа от интерком, клавиатура или електронен четец на карти. Всъщност върху него нямаше нищо освен реплика на стара пощенска кутия на "Пони Експрес". Сандс погледна спътниците си, свали прозореца и отвори пощенската кутия. Вътре имаше сензорен дисплей. Тя го докосна и той светна. Появиха се редици от букви и цифри. Сандс пое дълбоко дъх и въведе кода, който Бъдник им бе дал.

Нищо не се случи.

– Да не би да съм прокълната? – възкликна тя. – Или всички системи за достъп ме мразят?

Сандс въведе кода отново.

Нищо не се случи.

– Може да са сменили паролите – предположи Ръдърфорд.

– Или Бъдник ни е преметнал – добави Ричър.

– А може просто да се е объркал – каза Сандс. – Да не правим прибързани заключения, а да проверим. – Тя взе чантата си, порови в нея и измъкна телефона на Бъдник. – Той каза, че паролата му включва последните седем цифри от телефонния му номер. Да почерпим информация направо от извора.

Сандс докосна дисплея на телефона няколко пъти и той се включи.

– Чакай малко! – възкликна Ръдърфорд. – Как го направи? Да не би да разполагаш с някакъв специален код, разработен от ФБР? Мислех, че това е мит!

– Разбира се, че Бюрото разполага с подобен код. Можем да проникнем във всеки телефон, навсякъде и по всяко време. При това дистанционно. С помощта на сателити. Не знаеше ли?