Ли Чайлд - Стражът

И така, от всяка страна на всяка сграда имаше по десет складови клетки. Нечетните номера бяха отдясно, четните – отляво. Клетката на онзи рекетьор бе Е4. Следователно тя се намираше отляво. В другата редица. Наблюдавана само от две камери. Сандс подмина клетката на Бъдник и подкара към Блок Е. Зави и продължи възможно най-плътно до стената. Спря едва когато микробусът се оказа точно под външната камера. Ричър откъсна петнайсетина сантиметра тиксо и се качи на покрива на микробуса. Пристъпи крачка назад. Покривът бе толкова хлъзгав. Задното окачване проскърца под тежестта му. Ричър се подпря с ръка на стената и продължи назад. А после се изправи, протегна ръка и покри обектива с тиксо.

Сандс продължи, за да повторят процедурата с камерата в далечния край на Блок Е. Това означаваше, че охранителната система може да ги е записала как приближават клетката на Бъдник. И как се отдалечават от нея. И как минават покрай нечетните клетки на Блок А. Ситуацията не бе идеална, но не бе и катастрофална. Най-важното в случая бе, че никой нямаше да ги види откъм четната страна на Блок Е. И след като никой нямаше да ги види, никой нямаше да съобщи за присъствието им. Нито на ченгетата, нито на когото и да било друг.

Сега вече Сандс се насочи към клетката на рекетьора. Спря пред нея, но остана в микробуса, без да гаси двигателя. Ричър слезе с резачката за болтове в ръце. Ръдърфорд го последва. Двамата огледаха номерата от двете страни на вратата, след което Ричър захапа с клещите катинара, който се оказа изненадващо малък. Ричър го сряза почти без усилие. Свали го и хвана дръжката, разположена в долната част на ролетната врата. Вдигна я нагоре и видя… мебели. Маса за трапезария. Осем стола, наредени около нея. Канапе. Два фотьойла. Бюфет. Шкаф за напитки. Бюро. Лампион. Но нищо, свързано с електроника. Нищо, произведено през последните петдесет години. Може би дори седемдесет и пет.

Ричър предположи, че е починал нечий родител. Или пък баба или дядо. Къщата е трябвало да бъде освободена за нови наематели. Всичко в нея е трябвало да бъде продадено, раздадено или използвано на друго място. Останалото се е оказало твърде старомодно, за да влезе в употреба. Но твърде ценно, било от финансова, било от сантиментална гледна точка, за да бъде изхвърлено. И така се е озовало тук. Практично решение за някого, но напълно безполезно за Ричър и останалите.

Сандс разчете езика на телата им и слезе от микробуса.

– Бъдник е мръсник – каза Ръдърфорд. – Ричър беше прав. Бъдник ни е излъгал.

– Не е задължително – възрази Сандс. – Той обърка номера на собствената си клетка. Може да е сгрешил и този. Да проверим останалите.

– Имаме ли време? – попита Ръдърфорд. – Та тук има стотици клетки. Някой може да дойде и да види какво правим. Ами камерите? Не можем да залепим обективите на всички. Дори само тези двете могат да ни създадат проблем. Ако някой наблюдава изображенията от тях. Забележи ли, че цялата редица е потънала в мрак, ще провери какво се е случило.

– Не се налага да влизаме във всички клетки – обясни им Ричър. – Бъдник може да е излъгал, но ако е казал истината и онзи тип, който му осигурява закрила, държи стоката си тук, ще използва някоя от двете крайни редици. Те са единствените, които не се виждат от отсрещната страна. Най-вероятно би предпочел този блок пред Блок А, защото се намира по-далече от входа и така по-малко хора ще виждат камионите му.

– Това означава още девет клетки. Или деветнайсет в най-лошия случай – пресметна Сандс.

– А може би само още една – заяви Ричър. – Бъдник каза, че неговата е А6, а онзи рекетьор е наел Е4. В действителност клетката на Бъдник се оказа А4. Нищо чудно да е разменил числата. Може тази на рекетьора да е Е6.

Ричър пристъпи вляво. Катинарът отново бе малък, но явно бе изработен от специално закалена стомана, тъй като клещите го срязаха доста трудно. Ричър натискаше здраво в продължение на половин минута, преди резачката да се справи със стоманата. После Ричър махна парчетата от катинара и ги прибра в джоба си при предишните. Хвана дръжката на вратата и замръзна. Чу някакъв шум. Намираха се твърде далече от портала, за да чуят отварянето му, но не можеха да сбъркат боботенето на голям двигател. Свистенето на гуми по асфалта. Това определено бе автомобил, насочил се право към тях.

Ричър кимна към микробуса. Сандс и Ръдърфорд скочиха вътре. Ричър затвори вратата на клетката с мебелите и се присъедини към тях. Иззад ъгъла на сградата се появи пикап. Тойота. Боядисан в бронзов металик. Много лъскав. Без допълнителни светлини на покрива. Без лого на охранителна компания на вратата. Без въоръжени гангстери в кабината. Само с шофьор зад волана. Мъжът изглеждаше прехвърлил петдесетте. Явно не бързаше. Спря до предпоследната врата. Е18. Слезе, отключи, взе кашон от пикапа и влезе вътре. След минута се качи в колата, запали двигателя и изчезна зад далечния ъгъл.