Ли Чайлд - Стражът

Разположението на стаите идеално устройваше Ричър. Както и фактът, че от трийсет и шест само четири бяха заети. Пред три от вратите бяха паркирани стари седани, чиято боя бе избеляла от годините, прекарани под яркото слънце. Пред четвъртата бе оставена яркожълта тойота, изкаляна чак до покрива. Два от седаните бяха паркирани откъм страната на рецепцията, третият седан и тойотата бяха от другата страна. А това оставяше една от страните на буквата П напълно свободна.

Сандс спря до автоматите за безалкохолни, излезе от микробуса и тръгна към рецепцията. Ричър паркира до микробуса и влезе вътре с нея. Помещението бе дълго и тясно. Самата рецепция бе разположена вдясно, точно до вратата, а от другата ѝ страна се намираха висок хладилник с двойни стъклени врати и масичка с микровълнова печка и кафе машина. Покрай лявата стена бяха наредени три бели пластмасови маси. Всяка от тях имаше по четири бели пластмасови стола. И по една ваза с червени изкуствени цветя.

Ричър потропа по дървения плот и миг по-късно се отвори врата, която водеше към задна стаичка. Появи се младеж, който едва ли бе на повече от деветнайсет. Косата му се спускаше до раменете, очилата му бяха кръгли, а облеклото му се състоеше от избелели торбести джинси и бяла тениска. Той се отпусна тежко на стола зад рецепцията и впери поглед в Ричър.

– Трябва да обсъдим цените на стаите ви – каза Ричър.

Младежът посочи табелата на стената зад гърба му: Стая $95+ на вечер.

– Предполагам, че това е стандартната тарифа – отвърна Ричър. – Но тя не ме интересува.

– Не правим отстъпки. Деветдесет и пет плюс такса. Не ви ли устройва, идете другаде.

– Не търся отстъпки, а нещо друго. Специална сделка.

– Не предлагаме и специални сделки. Каквито и да било.

– Не бързай, не бързай. Не знаеш какво имам предвид. Нали не искаш да пропуснеш някое изгодно предложение?

Младежът се замисли и след секунда отвърна:

– Слушам.

– Трябват ни две стаи – обясни Ричър. – Ще платим предварително за цяла седмица. Едната ще струва деветдесет и пет долара на вечер. Ще платим с кредитна карта, както правят всички. Другата ще струва сто и петдесет долара на вечер в брой, които отиват право в твоя джоб.

– Слушам – каза младежът.

– Имам три условия. Първо, стаите трябва да бъдат една до друга в онази част от мотела, която гледа към двора. Между тях трябва да има междинна врата.

– Може да се уреди.

– Второ, ще регистрираме само една от стаите. Системата ви за резервации ще отбележи, че другата не се дава под наем.

– Не знам как да го направя. Не мисля, че разполагам е подобна опция.

– Разбира се, че разполагаш. Всички хотели разполагат е нея или с някаква нейна версия. Например, когато клиент почине и се наложи да изчакате съдебния лекар. Или някой попадне в ареста за наркотици, а ти чакаш ченгетата да претърсят стаята. Или дори ако мивката се повреди и се наложи да повикате водопроводчик. Потърси в наръчника си, все ще откриеш нещо подобно.

– Наръчник? Вие от кой век сте излезли бе, хора? – Младежът включи компютъра си и затърси нещо. Накрая обяви: – Добре, добре. Има такава опция. Може да се уреди. Какво друго?

– Тази уговорка е строго конфиденциална. Не я споменаваш пред никого. Нито пред шефа, нито пред колегите. Нито пред чистачките, нито пред приятелите, нито пред майка ти и баща ти. Нито дори пред кучето и котката.

– Нямам нито куче, нито котка, но разбрах какво имате предвид. И за да сме наясно, две стаи за цяла седмица? Седем нощувки, нали?

– Седем нощувки. Хиляда и петдесет долара, ако това имаш предвид.

– Добре тогава, имаме сделка.

– Чудесно. Моята приятелка ще се погрижи за плащането с кредитна карта и попълването на формулярите. Аз ще се погрижа за плащането в брой. Половината сега, половината на тръгване. Стига да си държиш устата затворена.

Ричър и Сандс напуснаха рецепцията с ключове в ръце. Стая осемнайсет и деветнайсет. Първата бе наета по всички правила, втората не фигурираше никъде, напълно невидима за всеки, който би решил да ги потърси в този мотел.

Ричър паркира колата на Марти пред стая осемнайсет. Сандс спря микробуса със задната част към вратата на стая деветнайсет. След което тримата се заловиха с внасянето първо на сървърите и после на куфарите. Накрая пренесоха резачката за болтове и остатъка от покупките на Ричър. Тримата останаха навън четири минути. Напълно приемлив риск. Ричър откара микробуса встрани от мотела. Когато всичко приключи, Сандс ще го върне без проблеми в някой офис на фирмата за автомобили под наем, помисли си той. Но за момента не биваше да го използват. Томасино го бе видял. Бъдник го бе видял. Онзи случаен клиент в Складове под наем "Норм" го бе видял. Най-вероятно половин дузина охранителни камери в "Норм" също го бяха видели и записали надлежно.