Ли Чайлд - Стражът

– "Страж" е единственото средство, което може да предотврати подобен сценарий – намеси се Ричър. – Руснаците не могат да пробият защитата му, затова се опитват да го откраднат.

– Как? – попита Ръдърфорд.

– Имат шпионин в лабораторията "Оук Ридж", където е разработена програмата.

– Защо ФБР не го арестува?

– Защото Бюрото знае за съществуването на шпионина, но нищо повече. Няма представа кой е той. Нищо чудно да е дълбоко законспириран спящ агент. Свързан по някакъв начин с този град. И тук нещата стават по-конкретни. В градския архив има документ, който може да разкрие самоличността на шпионина.

– А архивът изгоря.

– Това не е случайно.

– Същите документи ги има и в дигиталния архив. Той обаче е недостъпен след хакерската атака.

– И това не е случайно.

– Но всички тези документи са записани на моя сървър. Защото "Цербер" ги е защитил.

– Ето защо едва не те отвлякоха. Руснаците искат тези записи. Искат да унищожат всичко, което може да изложи агента им на опасност.

– Откъде знаеш всички тези неща, Ричър? – попита Сандс.

– Ти предположи, че срещата в изоставената фабрика е капан. Да, там наистина ме очакваха, но срещата се разви по съвсем друг начин. Жената, която дойде, се оказа федерален агент. Под прикритие. Проникнала е в руската клетка, която трябва да вземе сървъра. Задачите ѝ са две. Първо, да осигури на Бюрото копие, за да разкрият самоличността на шпионина. И второ, да осигури безопасността на Ръсти. Тя ме подмами в онази стара фабрика, за да се срещне с мен и да ме помоли за помощта ни.

– И ни казваш всичко това едва сега?

Ричър сви рамене.

– Нямаше смисъл да ви го казвам, преди да открием сървърите. Ами ако те бяха унищожени? Щях напразно да разкрия съществуването на наш агент. Колкото по-малко хора знаят за нея, толкова по-добре.

– Прав си – съгласи се Сандс.

– Има още нещо – продължи Ричър. – Искам да бъда напълно откровен с вас. Провалих опита за отвличане на Ръсти, който руснаците организираха в понеделник. Затова те изпращат нов човек. Директно от Москва. За да опитат отново. Изводът е следният. Ако искаме да избегнем всички негативни последици от едни компрометирани избори и ако искаме да попречим руснаците да спипат Ръсти, имаме само един изход. Да дадем на Бюрото копие от сървъра.

Ръдърфорд скочи от леглото и взе два от допълнителните сървъри, които бяха донесли от склада.

– Сара! Какво чакаш? Помогни ми! Трябват ни още два контакта!

Ръдърфорд се справи за десетина минути с конфигурирането на новите сървъри и прехвърлянето на архива върху тях. Ричър използва времето, за да позвъни на телефона на Уолуърк, който Фишър му бе дала за спешни случаи. А това определено попадаше в категорията спешен случай. Уолуърк вдигна на първото позвъняване и Ричър веднага започна по същество: сървърите са открити, информацията е непокътната. Уолуърк също бе крайно делови. Никакви благодарности. Никакви поздравления. Само два бързи въпроса. Къде си? Кога можем да се срещнем? Ричър каза на Уолуърк да пристигне в района на бензиностанцията след час, след което ще му звънне, за да му каже точното място.

Ричър се извини, излезе от стаята и отиде до рецепцията. Почука на дървения плот. Появи се същото дългокосо хлапе. Изглеждаше изненадано и разтревожено. Явно си представяше как хилядарката му се изпарява, преди да се е озовала в джоба му.

– Нека да обсъдим отново цените на стаите – каза Ричър. – Стандартната тарифа е деветдесет и пет долара на ден. Това прави приблизително по четири долара на час. Ако искам да наема още една стая, но само за два часа, без никой да задава въпроси и без никой да я вписва в регистъра, колко ще ми струва това?

– Петдесетачка. В брой. Предварително.

– Как се казваш, синко?

– Кармайкъл.

– Е, Кармайкъл, вярваш ли в поуките, които носят приказките? А?

– Предполагам.

– Чувал ли си онази за човека, убил гъската, която снасяла златни яйца?

– Четиресет долара. Не мога по-малко. Трябва да разделя парите с камериерката.

– Няма да е необходимо. Няма да разхвърлям. Дори няма да сядам на леглото.

– Че за какво тогава ви е притрябвала стая?

Ричър не отговори.

– Трийсет долара – предложи Кармайкъл.

Ричър не отговори.

– Двайсет.

– Така е по-добре. – Ричър извади две десетачки от джоба си. – Дай ми ключа. И гледай да е близо до другите две стаи, но да не е съседна.

Ричър излезе навън и позвъни отново на Уолуърк. Съобщи му името на мотела, адреса и номера на стаята – четиринайсет. После се върна в стая осемнайсет.