Ли Чайлд - Стражът

– Абсурд!

– Чуйте ме. Нямаше да научите за съществуването на този сървър, ако не бях аз. Щяхте да се въртите в кръг като куче, което гони опашката си. Затова ми дайте малко свобода на действие.

Уолуърк не отговори.

– Ако проявите малко здрав разум, ще стоите отстрани и ще наблюдавате как ще се развие ситуацията. Получат ли се нещата, ще можете да си припишете заслугите. Никой няма да чуе друго от мен.

Агентът продължаваше да мълчи. След няколко секунди заобиколи Ричър и спря до вратата.

– Трябва да занеса това нещо в Нашвил. Колегите ме чакат. И трябва да е ясно, че не мога да одобря официално това, което предлагате…

– А неофициално?

– Обадете ми се, когато приключите. Но да си остане между нас.

Ричър се събуди точно в седем и половина. Взе душ, облече се и отиде до рецепцията за кафе и канелени кифлички, докато Сандс се заемаше с тоалета си. Ръдърфорд бе в съседната стая, все така надвесен над лаптопа си. Изглеждаше твърде вглъбен в работата, затова Ричър остави закуската му и се върна през междинната врата. Седна на леглото, а Сандс се настани на фотьойла. Той се разположи удобно, тя се надвеси напред. Ричър ѝ предаде разговора си с Уолуърк, докато се хранеха.

– Искаш да кажеш, че всичко може да приключи още днес? – попита Сандс. – Ако си прав за Клостерман. Ако той работи за руснаците и им предаде сървъра, те ще оставят Ръсти на мира.

– Ако съм прав за Клостерман – потвърди Ричър.

Сандс се намръщи.

– Мисля, че пропускаш нещо. Ако си прав за Клостерман, това означава, че той е убил онази журналистка. Или е наредил да я убият. Ами ако му хрумне, че двамата с Ръсти сте безполезни, след като сте му предали сървъра? И реши да убие и двама ви?

– Ситуацията с журналистката е различна. Тя не е била безполезна, а наистина е попаднала на нещо, докато се е ровила в архива. Открила е информация, която може да разкрие самоличността на руския агент. Затова са я убили. За да ѝ затворят устата. Ние, от друга страна, сме двама алчни глупаци. Така поне изглеждаме в очите на Клостерман. Той смята, че сме се вързали на онези глупости за проучването на семейната история, които ни пробута. И няма да види нищо подозрително в готовността ни да му продадем сървъра. Нещо повече, ще приеме това за доказателство, че не подозираме каква информация съдържа. Което прави убийствата излишни. Би било твърде опасно. Най-малкото заради риска да привлече нежелано внимание. А руснаците определено не си падат по излишните рискове.

– Дали Клостерман би оставил копие от сървъра у Ръсти? Ами ако Ръсти случайно се натъкне на тайната им, както това е направила онази журналистка? Нима това не е излишен риск за Клостерман?

– Възможно е, но само ако той разбере, че Ръсти разполага с копие.

– И ако го увериш в обратното, няма да заподозре, че лъжеш?

– Нямам намерение да го лъжа. Ще го оставя сам да стигне до съответния извод.

– Как?

– Можеш ли да намериш телефонния му номер?

Сандс извади телефона си и въведе няколко команди.

– Ето – обяви тя. – Искаш ли да го набера?

– Не, благодаря – отвърна Ричър и извади телефона, който Ръдърфорд му бе купил. – Продиктувай ми го.

– Защо не използваш моя? Номерът му вече е на дисплея ми.

– Защото така Клостерман ще разполага с твоя номер. А телефоните лесно могат да бъдат проследени.

– След като двамата с Ръсти не сте в опасност, защо аз да съм?

– Най-вероятно не си. Но руснаците не са единствените, които не обичат да поемат излишни рискове.

Икономката на Клостерман вдигна още на първото позвъняване. Тя заяви, че шефът ѝ отсъства, но Ричър отвърна, че току-що е открил нещо много ценно. Две минути по-късно Клостерман вече бе на линия.

– Чудесна новина – каза той. – Бързо се справихте. Кога го открихте?

– Преди пет минути – отвърна Ричър. – Заехме се с издирването веднага щом напуснахме дома ви. Цяла нощ го търсихме.

– Къде беше?

– В една складова клетка в очакване на купувач.

– Невредим ли е?

– Така изглежда. Не съм специалист, но господин Ръдърфорд е. Той е убеден, че всичко е наред.

– Музика за ушите ми! Кога да дойда да го взема?

– Аз ще ви го донеса.

– О! Добре. Колко бързо можете да дойдете?

– А вие колко бързо можете да осигурите парите?

– Те са тук, в сейфа.

– Тогава утре? Или в събота. Най-късно в неделя.

– Защо не дойдете днес? Тази сутрин? Още сега?

– Няма да успеем днес. Скоро ще стане обед. Още не сме копирали сървъра. Трябва ни специално оборудване. Знаете, че сървърите не са като лаптопите. Те приличат повече на един огромен външен харддиск. Нужни са компютри, мрежи, софтуер. И тъй като господин Ръдърфорд не работи вече за градските власти, той не разполага с достъп до същите ресурси. Налага се да поиска услуга от приятел. От човек в Нашвил, който може да направи това. Не успеем ли там, ще се наложи да отидем до Ноксвил.