Ли Чайлд - Стражът

version="1.0" encoding="utf-8"?> thriller Ли Чайлд http://www.leechild.com 20798 Стражът

Джак Ричър пристига в задрямало неизвестно градче близо до Нашвил, щата Тенеси. Той иска само да изпие чаша кафе и да продължи необезпокоявано по пътя си.
Не става така.
Градчето е буквално парализирано след мащабна кибератака. Не работят компютрите в общината, телефоните в полицейското управление, дори светофарите по улиците. Всички обвиняват Ръсти Ръдърфорд, който отговаря за киберсигурността.
Това е най-малкият му проблем. Защото този IT специалист знае много повече, отколкото предполага. И някой възнамерява да го отвлече.
Така че се налага Джак Ричър да остане за малко и да разбере какво се случва. И докато похитителите се заемат с Ръсти, Джак Ричър се заема с тях.
Както само той умее.

A Jack Reacher Novel – #25
Jack Reacher is back! The “utterly addictive” (The New York Times) series continues as acclaimed author Lee Child teams up with his brother, Andrew Child, fellow thriller writer extraordinaire. As always, Reacher has no particular place to go, and all the time in the world to get there. One morning he ends up in a town near Pleasantville, Tennessee. But there’s nothing pleasant about the place. In broad daylight Reacher spots a hapless soul walking into an ambush. “It was four against one” . . . so Reacher intervenes, with his own trademark brand of conflict resolution. The man he saves is Rusty Rutherford, an unassuming IT manager, recently fired after a cyberattack locked up the town’s data, records, information . . . and secrets. Rutherford wants to stay put, look innocent, and clear his name. Reacher is intrigued. There’s more to the story. The bad guys who jumped Rutherford are part of something serious and deadly, involving a conspiracy, a cover-up, and murder – all centered on a mousy little guy in a coffee-stained shirt who has no idea what he’s up against. Rule one: if you don’t know the trouble you’re in, keep Reacher by your side.

Беше понеделник сутрин. Ръсти Ръдърфорд излезе от апартамента си точно една седмица след уволнението. Първите няколко дни след като шефовете му го изритаха на улицата, той прекара у дома, зад спуснати щори. Хранеше се със замразени пици и очакваше е нетърпение телефонът да звънне. Значителни професионални слабости, гласяха мотивите, изложени в уведомлението. Сериозна липса на ръководни умения. Елементарни и фундаментални грешки. Не можеше да повярва на очите си. Какво изопачаване на истината! Каква несправедливост! Шефовете се опитваха да го обвинят за всички проблеми, сполетели неотдавна града. Това беше… беше грешка. Чисто и просто. Което означаваше, че ще я осъзнаят и поправят. И то скоро.

Часовете се нижеха един след друг. Телефонът на Ръсти Ръдърфорд продължаваше да мълчи. В електронната му поща не пристигаха никакви съобщения освен спам.

Той издържа още един ден, после грабна стария си лаптоп и го включи. Ръсти не притежаваше пистолет или нож. Не знаеше как да се спусне по въже от хеликоптер или да скочи с парашут от самолет. Но знаеше, че някой трябва да си плати. Може би враговете му в реалния живот щяха да се измъкнат безнаказано, но не и злодеите от онази компютърна игра, която един приятел програмист му бе изпратил. Досега все бе отлагал това занимание. Насилието в играта му се бе сторило прекалено. Излишно дори. Но вече не смяташе така. Дните, в които Ръсти бе склонен да проявява милост, бяха останали в миналото. Освен ако…

Телефонът продължаваше да мълчи.

Двайсет и четири часа по-късно Ръсти Ръдърфорд бе отбелязал нов рекорд в играта и бе навлязъл в начална фаза на дехидратация. Нищо друго не се бе променило. Той затвори компютъра и се излегна на канапето. Прекара там почти целия ден, като от време на време вземаше някой филм от купчината дискове, които не помнеше кога е купувал, гледаше го и се молеше безмълвно вселената да го върне на работа. Кълнеше се, че всичко ще бъде различно. Той ще бъде различен. По-разбран. По-търпелив. По-дипломатичен. Ще купува понички за всички в офиса. Два пъти в месеца. Три пъти дори, ако това ще оправи нещата.

Телефонът продължаваше да мълчи.

Ръсти пиеше рядко, но какво друго му оставаше? На екрана на телевизора се появиха финалните надписи на поредния филм. Ръсти Ръдърфорд нямаше сили да изгледа още един диск, затова стана и отиде в кухнята. Взе неотворената бутилка "Джим Бийм", която преди време бе прибрал в дъното на шкафа. Върна се в хола, включи грамофона и пусна стара, издраскана плоча на Елмор Джеймс.