Ли Чайлд - Стражът

– Съжалявам, но не можете да паркирате тук – каза мъжът. – Налага се да ви помоля да се преместите.

– Не сте прав… господин Бъдник, нали? – отвърна Ричър. – Можем да паркираме тук. И то е очевидно, защото вече сме го направили. И не се налага да ни молите да се преместим. Просто искате да се преместим.

– Кой си ти, по дяволите? – възкликна Бъдник. – И откъде знаеш името ми?

– Знам много за вас. Знам, че притежавате този ресторант. И че доходите от него ви се струват недостатъчни, затова сте завъртели малък страничен бизнес. Ще ви направя предложение, съвсем просто предложение. Така и двамата ще получим каквото искаме. И всеки ще продължи по пътя си. Как ви звучи?

– Първо, нямам представа за какво говориш. Аз се занимавам само с ресторанта. И с нищо друго. Точка. Второ, дори да имах страничен бизнес, едва ли би могъл да ми предложиш нещо, което да ме заинтригува.

– Нищо не предлагам. Аз не продавам, а купувам. Или по-точно, искам да сключа бартер, защото нямам намерение да ви давам пари. Вие ще ми дадете това, което ми трябва, а аз ще направя нещо за вас.

– Много си самоуверен.

Ричър не отговори.

– Добре – каза Бъдник. – Да допуснем, че съм заинтригуван. Какво искаш?

– Малко информация.

– Каква?

– Някой е докарал тук компютърно оборудване, което е изчезнало. Проблемът е, че то ни принадлежи и ние си го искаме обратно. Затова ще ни кажете на кого сте го продали.

Бъдник не каза нищо.

– А в замяна няма да ви счупя краката – продължи Ричър.

– Майната ти! – Бъдник отстъпи крачка назад, извади мобилен телефон от джоба на сакото си и започна да набира някакъв номер.

Ричър му го взе и го подхвърли на Сандс.

– Очевидно не набирахте 911, тъй като говорим за крадени вещи – каза Ричър. – Което означава, че се обаждате на онези типове, на които плащате за закрила. За да направят какво? Да изпратят три-четири горили? При други обстоятелства бих се зарадвал на подобен развой. Прекарах целия ден в този микробус, седях, чаках, разговарях… Не бих имал нищо против да се пораздвижа. Но, уви, времето ме притиска. Което означава, че или ще ми кажете това, което ме интересува, или ще ви използвам за отдушник.

– Така ли? – Бъдник повдигна брадичка. – Хайде! Опитай! Да видим дали ще се получи!

Борец, помисли си Ричър. Или футболен защитник. Което означава, че най-вероятно ще се опита да ме сграбчи и да ми приложи някоя хватка. Или да се втурне напред с надеждата да ме събори. Да, сигурно ще опита нещо подобно.

Шансът Бъдник да нанесе удар или ритник бе нищожен. Ричър бе убеден в това. Като за начало Бъдник бе по-нисък поне със седем-осем сантиметра. Освен това Ричър имаше необичайно дълги ръце. Най-лесното за него бе да изчака Бъдник да атакува и да го удари в лицето, щом влезе в обхвата му. Но не прекалено силно. Ричър не искаше бившият спортист да изпадне в безсъзнание. Не и преди да му каже името.

Бъдник пристъпи встрани по посока на часовниковата стрелка и се озова по-близо до склада. Така застана на една линия с мястото за паркиране, на което бе спрял микробусът. Което означаваше, че ще атакува, ще връхлети Ричър, вместо да се опита да го сграбчи и да му приложи някоя хватка. Бъдник беше много едър. Определено разполагаше и с много енергия, за да придвижва огромното си туловище насам-натам. Ричър промени плана си. Нуждаеше се от свободно пространство вляво и вдясно. Така с лекота можеше да избегне атаката на противника. Да го накара да се повърти в кръг. Да го изтощи. Да го накара сам да изгуби схватката.

Бъдник пристъпи десетина сантиметра напред и се накани да се втурне към Ричър. И тогава се намеси Сандс. Тя заби пета в коляното му и Бъдник се строполи като прекършено дърво, изпищя, превъртя се по гръб и хвана пострадалия си крак.

– Какво? – обърна се Сандс към Ричър. – Защо трябва само мъжете да се забавляват?

Бъдник се надигна с усилие и седна на асфалта. Кракът му бе извит под необичаен ъгъл.

– Изритах те – започна Сандс и застана пред него – с половината си сила. Следващия път ще го направя с всичката. И няма да се прицеля в краката ти, а между тях. Да знаеш, че никога не пропускам.

Бъдник изскимтя и се опита да запълзи назад.

– Освен ако не ни кажеш името – продължи Сандс. – Името на човека, на когото продаваш електрониката. И то веднага.

– Не мога – отвърна Бъдник. – Нищо не съм продавал…

– Давай – обади се Ричър. – Изритай го!

– Не! – възкликна Бъдник. – Вие не разбирате. Аз не продавам нищо… не аз ръководя тази операция. Аз само давам под наем мястото, където складират нещата.