Ли Чайлд - Стражът

Не тях търсеше той.

Вдясно от сградата имаше празно пространство, което се простираше чак до оградата. Там нощуваха камионите. Имаше място за поне половин дузина. А там, където оградата извиваше към входа и пространството се стесняваше, се виждаше още една редица от автомобили. Общо седем. Стар джип с гюрук и олющена боя. Черен крайслер с алуминиеви джанти и затъмнени прозорци. Тъмносиньо порше, което блестеше на следобедното слънце. Кадилак от осемдесетте, излязъл от завода в бургундско червено, което отдавна бе избледняло на петна. Волво комби с цвят на горчица. Миниатюрен небесносин фиат. И бял хюндай.

Може би това бяха колите, които Ричър търсеше.

Табела, окачена на оградата, предупреждаваше: Паркирането на външни лица е забранено. Автомобилите на нарушителите ще бъдат вдигнати за сметка на собствениците. Сандс зави, мина покрай знака и спря до хюндая. Тя остави двигателя да работи и усили климатика. Навън, над напуканите бетонни плочи на паркинга, потрепваше мараня. Равните прави повърхности в далечината сякаш танцуваха в облак горещ въздух. Сандс разкопча предпазния колан и се облегна на седалката, привидно отпусната, но всъщност нащрек. Ръдърфорд, който седеше до нея, не криеше безпокойството си и непрекъснато се въртеше. Ричър се бе излегнал зад тях. Беше толкова тих и спокоен, че сякаш бе заспал.

Изминаха трийсет минути. Не се появи нито един камион. Изминаха още петнайсет минути. Отново без резултат. След още пет минути тримата в микробуса чуха боботенето на двигател. Голям дизел, насочил се право към тях. Сандс и Ричър се изправиха рязко. В другия край на пътя се появи боклукчийски камион. От най-големите. Следователно не бе на Томасино. Сандс и Ричър го проследиха с поглед как пъпли бавно по асфалта, намалява още повече пред бариерата, прекосява паркинга и спира с протяжно съскане на въздушните спирачки. От кабината скочиха двама мъже, облечени в сини гащеризони като пазача на депото за отпадъци. Те се насочиха към паркираните автомобили. Единият се качи в джипа, другият – в крайслера. Потеглиха заедно и караха един до друг, докато стигнаха портала, където джипът мина отпред. Двете коли се промушиха под бариерата, ускориха рязко и скоро изчезнаха.

Седем минути по-късно се появи друг камион. Отново от големите. Следователно не бе на Томасино. Той повтори маршрута на предишния. Мъжете в него взеха кадилака и волвото. Останаха три коли. Хюндаят. Фиатът. И поршето.

Следващият камион бе по-малък. Ричър и Сандс го изчакаха да мине покрай тях, за да прочетат регистрационния му номер отзад. Той съвпадаше с онзи от дневника, който пазачът на депото за отпадъци бе записал срещу името на Томасино. Камионът спря до двата по-големи, но така, че те го скриха от погледа на Ричър и Сандс. Трийсетина секунди по-късно от него слезе мъж. Висок около метър и осемдесет. С късо подстригана руса коса. Огледални слънчеви очила като на пилот. Лъскави черни ботуши. И същият тъмносин гащеризон, но по-тъмен, по-нов и по-добре изгладен, сякаш човекът, който го носеше, си въобразяваше, че е пилот на изтребител. Мъжът мина покрай микробуса. Насочи се към поршето. Сандс посегна към дръжката на вратата, но спря. Мъжът застана от дясната страна на поршето. Наведе се, присви длани, за да заслони очите си от слънцето, и надникна през прозореца. Остана така десетина секунди, след което се изправи, поклати глава и продължи. Подмина фиата и се озова между хюндая и микробуса. Сандс скочи и протегна черния калъф със значката.

– Дейвид Томасино? – попита тя.

– Аз съм – отвърна мъжът. – Кой се интересува?

– Федерални агенти. Трябва да поговорим.

– За какво?

– Качете се в микробуса за минута. Ще ви обясня всичко.

Ръдърфорд се извърна и натисна един бутон, в резултат на което страничната врата се отвори и Томасино видя Ричър, който седеше вътре като горила в клетка.

– Не мисля – отвърна Томасино и отстъпи крачка назад. – Няма да се кача в една кола с него. Ще разговарям с вас, но в полицейското управление. Аз ще карам, вие ще ме следвате.

– Предлагам да го направим по друг начин.

Ричър се пресегна, сграбчи предната част на гащеризона му и го дръпна вътре. Сандс се качи и посочи на Томасино да седне на седалката отзад. После докосна някакво лостче, в резултат на което седалката ѝ в средната редица се завъртя и тя се озова лице в лице с шофьора. Накрая тя натисна бутона и вратата на микробуса се затвори. Ричър завъртя своята седалка, а Ръдърфорд остана отпред.