Ли Чайлд - Стражът

Надявай се на най-доброто.

Ако разполагаше със свобода на действие, Ричър щеше да се насочи направо към депото с камионите. Данните от дневника, воден от Полк, показваха, че Томасино е пристигал след пет вечерта в дните, когато е доставял електронни отпадъци, но нямаше гаранция, че това са обичайните му часове за доставка. Най-сигурният подход изискваше да открият възможно най-бързо личните автомобили на шофьорите на камиони и да чакат. Час. Два. Пет. Колкото е необходимо. За Ричър нямаше значение. Той можеше да чака цял ден. Но виждаше, че това не се отнася за Сандс и Ръдърфорд. Те бяха много ядосани от неуспеха си. Вероятно се притесняваха, че никога няма да открият сървърите. И определено не се чувстваха комфортно, след като бяха ровили толкова време в онзи горещ и задушен метален фургон. Налагаше се Ричър да им предостави известна свобода на действие. Или сам да намери Томасино. Което също бе вариант. Рискът щеше да е минимален. Клетката на Фишър щеше да се ограничи само с наблюдение.

Ричър реши, че тримата не бива да се разделят. Трябваше да отчетат още един фактор. Ами ако щастието им се усмихнеше и Томасино им помогнеше? Ако си признаеше, че краде всичко, което му се струва изправно, и покажеше на Ричър къде крие плячката си? Ричър нямаше представа как изглежда един сървър. Сандс се оказа ценен съюзник – първо откри къде се намира депото за отпадъци, а после заблуди пазача с пушката. Известно забавяне няма да бъде фатално, помисли си Ричър. Стига да се появят в депото за камиони преди четири следобед.

Сандс се пресегна, въведе някакви команди и на екрана на сателитната навигация се появи местоположението на петте най-близки бензиностанции. Онази, на която Ричър бе ходил вече два пъти, се оказа най-близо. Тримата пътуваха мълчаливо и когато пристигнаха, Сандс спря пред колонката, която Ричър бе използвал снощи. Ръдърфорд остана в колата. Сандс слезе, напълни резервоара и използва кредитната си карта, за да не влиза в бензиностанцията. Ричър обаче влезе вътре. Беше гладен. Отиде на щанда за самообслужване, приготви четири хотдога, сложи ги в хлебчета, добави сирене и лук и грабна купчина вестници. А също и самобръсначка, пяна за бръснене и стек минерална вода, тъй като предположи, че Сандс и Ръдърфорд са се обезводнили в онзи фургон.

Сандс остави Ричър и Ръдърфорд на две преки от жилището на Ръсти и потърси място за паркиране, където да остави микробуса. Тя пристигна в дома на Мич десетина минути след останалите, включи кафе машината и отиде да вземе душ. Ръдърфорд остана в кухнята, надвесен над лаптопа си. Ричър се излегна на канапето и зачете вестниците. Никой от тях не помръдна от мястото си през следващия половин час. Никой не каза нито дума. После Сандс излезе от банята, а Ръсти влезе. Сандс наля две чаши кафе, отнесе ги в дневната и седна срещу Ричър.

– Мога ли да те попитам нещо? – обади се накрая Сандс. – Служил си в армията. Във Военната полиция. Разследвал си престъпления. Проучвал си хора. Нали?

– Общо взето – отвърна Ричър.

– Сигурно си разполагал с ресурси. Досиета. Бази данни. Войници и сержанти, които да поемат телефонните разговори, проверката на информацията и всичко останало… Които да потвърдят дали някой казва истината или не.

– Точно така.

– Не ти ли липсва всичко това, след като вече работиш напълно сам?

– Животът в армията беше хубав – отвърна Ричър. – Имах удоволствието да работя с невероятни хора. Само от време на време трябваше да търпя глупостите на висшестоящи офицери. Но като цяло не съжалявам, че напуснах.

– Имах предвид подкрепата, с която си разполагал – каза Сандс. – Възможността да провериш всеки факт. Представи си, че попаднеш в ситуация, в която някой ти даде приемливо обяснение за нещо. А после осъзнаеш, че може да има и друго, но то да е по-неблагоприятно за човека срещу теб. Как ще постъпиш сега?

– Ще се вслушам в инстинкта си. И ако изпитвам съмнения, ще се откажа.

– Дори това да означава да оставиш приятел в беда?

– Сара, стига си го усуквала! Какво искаш да ме попиташ?

– Замислих се под душа какво бих направила, ако искам да получа нещо от Ръсти. Нещо изключително важно. Ами ако искам да го направя, без никой да разбере? Не бих го откраднала, защото той ще разбере и ще съобщи за кражбата. Не бих се опитала го купя или да го излъжа да ми го даде, защото може да се усети. Какво му пречи да се престори, че ми вярва, а после да сподели с някого какво съм се опитала да направя. Или просто да избяга. Бих могла да го отвлека, разбира се, и да го принудя със сила да ми даде онова, което ме интересува. Но после ще трябва да го убия, за да опазя всичко в тайна. А мога да постъпя и другояче. Да имитирам опит за отвличане. Да направя така, че да изглежда много професионално. Много убедително. Като отвличане, което непременно ще успее, ако някой случаен минувач не се намеси. Някой с подходящите умения и опит. Някой, който мигом ще спечели доверието на Ръсти, а след това ще остане до него и ще му помогне.