Ли Чайлд - Стражът

– Но в твоя случай резервните файлове не са били изтрити – каза Ричър. – Върху тях не са записани нови данни… порнофилми, да речем? Нали?

– Точно така – отвърна Ръдърфорд. – Нещо е попречило това да се случи. Но и не е съхранена никаква нова информация. Аз обаче получих невярна информация, че всичко е наред. Затова бях сигурен, че ще се справим с една кибератака. И бях толкова изненадан, когато не успяхме.

– Намесил се е "Цербер" – обясни Сандс. – Той е счупил едното острие на тризъбеца. Няма друго обяснение. Направих симулации, като използвах копия на най-новите програми тип рансъмуер, на които сме се натъквали през последните месеци, и открих нещо интересно, свързано с хората, които преследват Ръсти. При осем от девет теста съществуващите данни не само са останали незасегнати, но резервната система е блокирала зловредния софтуер. "Цербер" го е засякъл и е предотвратил изтриването на диска.

– Това достатъчно ли е, за да пуснете компютърната система на града? – попита Ричър.

– Не – отговори Сандс. – Не става така. Затова пък можем да разберем кой стои зад всичко това. Представи си, че си имаме работа с банков обирджия, който е скрил лицето си с маска, но охранителните камери са заснели татуировките му.

– Това обяснява защо тези типове искат да се доберат до "Цербер" – каза Ръдърфорд. – Сигурно са анализирали системните карти, които рансъмуерът им е изпратил. Видели са нещо ново, нещо непознато – "Цербер" – и са разбрали какво прави то. Може би са прочели информацията в пресата, че са оцелели единствено старите бази данни. Сигурно са видели заглавията. "Некадърната компютърна защита на Ръдърфорд" ми е любимото. Но ние искаме да спасим тази програма. Имаме си причина. Може би милиони причини. Нали, Сара?

– Затова съм тук – отвърна Сандс. – В нашето куче пазач има доста хляб. Не е програмата, която се надявахме да създадем. "Цербер" очевидно не спира хакерските атаки с цел откуп, но защитава резервните копия на системата, а това е почти толкова добро. Много организации с радост ще платят купища пари, за да притежават подобна програма. Трябват ни само сървърите, които си използвал. Симулациите са хубаво нещо, но трябва да се уверим, че програмата ни наистина защитава старите данни, а не става въпрос за случаен дефект. Трябва да вземем сървърите.

– Не можем – отвърна Ръдърфорд и се отпусна унило на канапето. – Когато реших, че програмата ни не става за нищо, изхвърлих всичко на боклука.

Сперански бе в кабинета си. Разглеждаше каталози на търговци на едро на електроуреди и се опитваше да открие най-близкото подобие на прожектор, използван за нуждите на противовъздушната отбрана през Втората световна война, когато кодираният му телефон иззвъня отново.

– Бяхме прави – заяви гласът от другия край на линията. – Беше капан.

– Колко зле е положението? – попита Сперански.

– Можеше да е по-зле. Основният екип от четирима души е слязъл в подземния паркинг. Анализирали са ситуацията, поставили са проследяващо устройство на колата на Ръдърфорд и са се оттеглили необезпокоявани. Скитника е спипал двамата, които са наблюдавали сградата отвън.

– Мъртви ли са?

– Не, но ще бъдат извън строя за известно време. Доста са пострадали. Единият е ухапан от плъх, преди да го открият. Скитника ги е изхвърлил в контейнери за боклук.

– Центъра знае ли?

– Да. Но не се тревожи. Полицията не е замесена. Никой не е видял нищо. Случаят не е привлякъл излишно внимание. Центъра не отменя операцията, но ще вземе мерки.

– Какви мерки?

– Изпращат човек. Денисов. До пристигането му останалите от екипа ще са ангажирани единствено с външно наблюдение.

Сперански замълча. Никога не бе работил с Денисов. Но бе чувал за него. Денисов бе започнал кариерата си като специалист по разпитите. Наричаха го Човека полиграф. Най-вече заради външността му. И заради буйния му нрав. Заради способността му да развързва езици.

– Мислех, че отдавна не използват Денисов за оперативна работа – каза Сперански. – Твърде много от неговите разпити приключват злощастно.

– Не, отново е в строя – отвърна гласът. – Прекара последните пет години в Чечня, където е разширил репертоара си и е поработил върху дисциплината си. Сега е реабилитиран. Отново се ползва с благоразположението на шефовете.

– И те ще му позволят да се заеме с Ръдърфорд? Не е ли прекалено?

– Не с Ръдърфорд, а със Скитника. Останалата част от екипа ще може да съсредоточи усилията си върху Ръдърфорд както преди.