Ли Чайлд - Стражът

Започна от щанда с дрехите. Обикновено не се преобличаше по два пъти на ден, но сега условията го изискваха, тъй като ситуацията бе динамична. В момента действаше на тъмно, затова бе важно да заблуди противника. Ричър избра черен панталон и черен суичър с качулка, плати и отиде да се преоблече в тоалетната. После се върна на щанда за дрехи и грабна пакет с три тениски от рафта. Накрая взе карта, фенерче и туба за бензин от щанда за автомобилни принадлежности. Плюс стек с дванайсет бутилки вода. Напълни огромна половинлитрова чаша с онова кафе с двойна доза кофеин, което шофьорите на камиони пият, когато им се налага да пътуват цяла нощ. На касата добави към покупките си две запалки и предплати бензина.

Ричър се върна в колата и разпредели новите си придобивки. Всичко освен кафето и тубата отиде на пода пред седалката до него. Остави там и по-големия нож и тиксото, които бе купил по-рано. Прибра по-малкия нож и запалките в джоба си и мушна двата пистолета на кръста си. Напълни догоре резервоара на фолксвагена, а също и тубата, която прибра в багажника. Разгледа картата, за да открие как да стигне до шосето, по което Марти бе потеглил сутринта, без да се връща отново в града. Откри маршрут, който извиваше на запад. Намести се с усилие зад волана и потегли.

На картата пътят бе представен като дебела черна линия. Което предполагаше, че е широк. Достатъчно широк. Като този, по който Ричър бе стигнал до бензиностанцията. Този път обаче той стана жертва на груба грешка на картографията. На практика шосето се оказа малко по-широко от черен път. Ричър предположи, че оттук първо са минавали конски впрягове с каруци, след което коловозите са били заравнени с трактор и накрая общинските власти са решили да се погрижат за него. Да го разширят малко. Да го поизправят. Да положат тъничък слой асфалт. И от време на време да изпращат някоя ремонтна бригада, която да се грижи за неравната напукана асфалтова лента, която се виеше като змия през полята и рехавите горички. Ричър караше бавно и спокойно. Целта му бе да ограничи до минимум превключването на скоростите. Освен това не искаше да се озове в някоя канавка.

В крайна сметка пътят го отведе южно от града, до маршрута, който Марти бе използвал. Бързо се смрачаваше и трафикът, който и бездруго бе слаб през деня, сега намаля още повече. Ричър поглеждаше в огледалото през няколко секунди. Нямаше и следа от кола след него. Нито последен слънчев отблясък върху предното стъкло. Нито светлина от фарове. Ричър излезе на дълга права отсечка и натисна педала на газта до ламарината. Двигателят затрака силно, воланът заподскача в ръцете му. Той поддържа тази скорост до първия завой, след което натисна спирачките. Закъсня с частица от секундата. Колата се затресе, тесните гуми засвириха. Ричър навлезе в насрещната лента, изправи волана, прибра се в своята и намали скоростта. Погледна в огледалото. Нямаше и следа от кола зад гърба му. Подмина мястото, на което Марти бе спрял. Отново погледна в огледалото. И отново никаква следа от кола. Ричър видя полето, през което бе минал направо. Нямаше и следа от кола. Натисна газта и мина под моста, по който някога фермерите бяха пренасяли вода за насажденията. Никаква следа от кола. Миг по-късно немощните фарове на стария фолксваген осветиха големия надпис Студебейкър. Ричър намали скоростта, защото искаше преследвачите му да видят какво прави. Стига някой да го преследваше, разбира се.

Ричър насочи фолксвагена между стария автосалон и изоставената бензиностанция. Той спря колата и излезе, като остави вратата си отворена. Надзърна в бензиностанцията, за да се увери, че Марти не е там, окован все така в белезници за онази тръба, след което взе тубата от багажника и бутилките вода, тениските и фенерчето от пода до седалката. Ричър остави и дясната врата отворена, после се насочи към онази част от автосалона, от която бе видял да се появяват жената и един от мъжете. Дръпна силно парчето шперплат. То не бе добре заковано в единия край и Ричър разшири отвора, за да се промъкне. Озова се в просторно помещение с високи сводести прозорци, заковани с дъски. Покрай едната стена бяха наредени витрини с изпочупени стъкла и празни рафтове. Ричър насочи лъча на фенерчето надолу към пода, обходи бавно помещението и откри следи от обувки върху прахоляка. Проследи ги и откри врата в срещуположния край. Тя водеше към дървено стълбище, което определено не изглеждаше в добро състояние. Боята се бе олющила отдавна, стъпалата бяха напукани и дори разцепени, парапетите бяха провиснали. Ричър се замисли дали да се качи. Можеше да реализира плана си и на земята, стига да намереше добро прикритие. Но в момента бе настроен да търси не само практично, но и зрелищно решение.