Ли Чайлд - Стражът

– Трябва да тръгнете още сега – настоя Ричър. – Някой иска тези сървъри толкова много, че изпрати шестима души след вас. Те се провалиха, но смятате ли, че шефовете им ще се откажат? Не. Ще изпратят дванайсет души. Осемнайсет. Кой знае колко? И когато ви спипат, колко време ще оцелеете, след като разберат, че не знаете къде са сървърите?

Сандс намести кърпата на главата си. Ръдърфорд не каза нищо.

– Трябва да заминете – продължи Ричър – Открия ли сървърите, ще ги предам на ФБР. Те знаят какво да правят с този дигитален отпечатък, който смятате, че се намира в някой сървър. Ще се върнете, когато стане безопасно, ако все още го искате.

– Не. – Ръдърфорд поклати глава. – Не ме интересува колко хора ще пратят. Няма да позволя да ме прогонят от дома ми. И няма да дам сървърите на никого. Все още… не и ако има шанс да доразвием "Цербер" и да го превърнем в програма, която да донесе много пари. Не искам да ти се сторя твърде елементарен или алчен, но я погледни този апартамент! Мич е десет години по-млад от мен. Хрумнала му е една добра идея и… виж! А аз цял живот си скъсвам задника от бачкане! Заслужавам този шанс!

– Струва ми се справедливо – обади се Сандс и прибра непокорен кичур коса под хавлиената кърпа. – Разбира се, че заслужаваш шанс. Ще спечелиш много, ако "Цербер" успее. И двамата ще спечелим. Но няма да спечелиш, ако те убият. Затова не го приемай така, сякаш някой те прогонва от дома ти. Приеми го като отпуск. Ако Ричър открие сървърите, ще направим копие и ще го предадем на ФБР. Ще сключим споразумение с Бюрото, което да не им позволява да създават продукти на базата на това, което ще намерят на сървърите. Не че ще го направят дори да не сключим споразумение… А междувременно ще продължим работата върху модели. При мен, където е далеч по-безопасно. Представи си как ще се чувстваш, когато се върнеш в града с чисто нов ролс-ройс. Бившият ти шеф ще те моли да заемеш старата си длъжност. А ти ще го пратиш по дяволите.

Нещо изписука в кухнята и Ръдърфорд се изправи.

– Това е моят компютър. Приключил е с обновяването на софтуера. Най-после. Я да видя… – В този момент телефонът му иззвъня. Ръсти погледна дисплея и съобщи: – Местен номер. Не го познавам. Да вдигна ли?

– Това е твоят телефон – отвърна Ричър.

Ръдърфорд натисна един клавиш и поднесе телефона до ухото си.

– Ало! – Той се заслуша за момент, след което подаде апарата на Ричър. – Полицай Рул. Иска да говори с теб.

– Аз съм – каза Ричър, стана и отиде до прозореца.

– Трябва да поговорим – заяви Рул. – Ще ти дам адрес. Ела сам. Вратата на гаража ще бъде отворена. Влез направо и остани в колата.

Ричър с лекота откри адреса, който Рул му бе дала. Оказа се малка еднофамилна къща с чист и съвсем обикновен двор, разположена на чиста и съвсем обикновена улица в задрямал квартал на километър от Съдебната палата. Улицата беше преасфалтирана преди година, ако се съдеше по цвета и липсата на пукнатини. Липсата на тротоари обаче изглеждаше странна. Уличното платно опираше в имотите на хората. То бе долепено направо до моравите, подходите към гаражите или лехите с цветя и ниски храсти. Ричър се запита дали това се дължи на горещината. Или на влагата. А може би жителите на това градче просто не обичаха физическите усилия, свързани с излизането от собствените им дворове.

Ричър видя отдалече къщата, която търсеше, защото пред нея бяха паркирани полицейска патрулка и хонда сивик последен модел. Той предположи, че това е личният автомобил на Рул. Ричър намали в началото на пряката и погледна в огледалото, за да се увери, че никой не го следи, след което зави по уличката към гаража. Ролетната врата мигом започна да се вдига с потракване и когато се отвори напълно, Ричър влезе в гаража. Той угаси двигателя и вратата започна да се затваря. На едната стена бе монтирана алуминиева стълба, на другата бе окачено колело. Имаше и масивен стелаж, отрупан с торове, хербициди и всевъзможни градински инструменти, които Ричър нямаше представа за какво служат.

Когато вратата на гаража се спусна докрай, вляво от Ричър се отвори друга врата, през която се влизаше в къщата. На прага се появи полицай Рул. Тя бе облечена с тъмносин спортен панталон и тениска в същия цвят. Косата ѝ бе хваната със златна шнола. В ръката си държеше тънък плик. Ричър отвори вратата на колата и понечи да излезе, но тя поклати глава и му нареди с жест да остане вътре.

– Трябва да побързаме. Съседката ми ще се прибере всеки момент, а не искам да види как си тръгваш.