Ли Чайлд - Стражът

– Не съм получил никакви съобщения. Сигурно си звъняла на служебния ми телефон. Онези задници ми го прибраха, когато ме уволниха. Съжалявам. Трябваше да ти кажа. Трябваше да ти звънна.

– Добре ли си?

– Да. Бях леко оклюмал, но сега съм много по-добре.

– Радвам се. Трябва да обсъдим нещо. Може да се окаже много важно. – Огромната чанта на жената се плъзна от рамото ѝ и когато тя я намести, извърна глава и забеляза Ричър на прага на отсрещния апартамент. – О, здравейте! Вие сигурно сте Мич. Много съм слушала за вас.

– Всъщност не – поправи я Ръдърфорд. – Мич замина. Това е Джак Ричър. Ричър, това е приятелката ми Сара Сандс. Онази, за която ти говорих. Двамата със Сара работехме заедно по "Цербер".

Ръдърфорд приготви още една кана кафе, докато Сара работеше на лаптопа си и слушаше сбития разказ на Ричър за събитията, последвали пристигането му в града.

– Това не ми харесва – заяви Сандс, сграбчи ръката на Ръдърфорд, когато той остави чаша кафе пред нея, и го погледна в очите. – Никак не ми харесва. Някой се е опитал да те отвлече. Трябва да уведомим Бюрото и да се погрижим за твоята безопасност.

– Същото каза и Ричър на ченгетата, но те не му обърнаха никакво внимание. – Ръдърфорд седна до Сандс и продължи: – Все още съм персона нон грата в града.

– А ти, Сара? – попита Ричър. – Поддържаш ли контакти с бившите колеги от Бюрото? С някой, който може да хвърли повече светлина върху случващото се?

– Може би – отвърна Сандс. – Познавам някои хора. Мога да им звънна. Да накарам някои служби да се по-размърдат. Имате ли представа какво искат тези хора от Ръсти? Кои са те?

– Все още се опитваме да разберем.

– Може би ще ви помогна. Обзалагам се, че искам същото като тях. Затова съм тук. Системата, която създадохме. Или по-точно, част от нея.

– На кого му е притрябвал този боклук? – възкликна Ръдърфорд и се облегна назад. – Той така и не проработи!

– Не проработи по начина, по който се надявахме. Това е така. Но не означава, че разработката ни е пълен провал. По време на първата атака ти спомена нещо, Ръсти, което не разбрах на момента, но продължих да разсъждавам върху него. Разиграх куп симулации и мисля, че открих нещо.

– Открила си, че всичко е било огромна загуба на време ли? – възкликна Ръдърфорд. – Открила си, че щяхме да постъпим по-умно, ако бяхме написали програма за решаване на кръстословици за хора, които учат суахили?

– Не мога да повярвам, че не си се досетил сам – отвърна Сандс. – В твоето резервно копие има толкова важна улика… направо гигантска.

– Не. В резервното копие няма нищо. Никаква информация не се бе записала върху онази, която вече съществуваше, върху онези скапани сървъри втора ръка, които свързахме.

– Именно.

– О, боже! – Ръдърфорд стана и се плесна по челото с длан. – Обичам те, Сара!

– Системата ви все пак е проработила, така ли? – попита Ричър и отпи глътка кафе. – Нали каза, че се е провалила?

– Не, не проработи! – отвърна Ръдърфорд.

– Защо тогава някой ще я иска? – учуди се Ричър.

– Свързано е с начина, по който работят програмите тип рансъмуер – обясни Сандс. – Атаката срещу една компютърна мрежа не се случва изведнъж. Представи си компютъра като вражеска крепост. Ако искаш да я превземеш, не е достатъчно да хвърлиш граната през стената и да се надяваш тя да избие всички войници вътре. Като за начало изпращаш най-добрия си съгледвач. Задачата му е да премине покрай отбраната и да разузнае какво има вътре. Да разучи местността, да начертае карти, които основните ти сили да използват, да открие къде са скрити ценностите, да провери за капани… В нашия случай можем да заменим "капан" с "резервно копие" или "бекъп". Защото бекъпът играе ролята на криптонит за всеки рансъмуер. Няма смисъл да заключваш нечия база данни, ако набелязаната жертва разполага с чисто резервно копие, което не е заразено с никакъв вирус. Човекът просто ще ти се изсмее в лицето. Това е голям проблем, защото някои от тези групи разработват рансъмуер не само за пари, но и за престиж. Затова открият ли бекъп – а резервното копие се свързва със системата съвсем за кратко, колкото да запише последните промени, след което бива съхранявано в компютър или харддиск без достъп до интернет, понякога дори в друга сграда, – хакерите пускат специална програма. Много коварна и незабележима. Наричаме я тризъбец, защото върши три неща едновременно. Първо, тя унищожава всички данни, съхранени на резервното копие. Второ, предотвратява записа на нов бекъп. И трето, изпраща лъжлив сигнал на компютърните специалисти по поддръжката, че всичко е наред. По този начин програмата тризъбец не позволява да научиш какво се случва с компютрите и това само засилва неприятния ефект, когато системата блокира и получиш искане за откуп.