Ли Чайлд - Стражът

– Къде е? – попита шофьорът. – Не го виждам?

– О, забравих! – отвърна Ричър. – Прибрах го в един контейнер за боклук. Онзи, далечния. Реших, че така ще бъде в безопасност. Нямах представа дали ще те заваря на място или колко време ще ми отнеме да те открия.

Шофьорът насочи пистолета към гърдите на Ричър.

– Забравил си?

– Какво? Ти никога ли не забравяш?

– Добре. – Шофьорът насочи пистолета към главата на Ричър. – Отстъпи назад към стената. Дръж ръцете си така, че да ги виждам. – Той изчака Ричър да изпълни нарежданията му и пристъпи към контейнера за боклук. – Не мърдай!

Шофьорът вдигна капака със свободната си ръка и надникна вътре. Ричър изчака човекът да види в какво състояние се намира приятелят му, след което пристъпи напред и измъкна пистолета от колана си. Хвана го за дулото и замахна настрани. Дръжката се стовари върху лакътя на шофьора.

Той изпусна беретата и капака на контейнера и падна на коляно. Ричър прехвърли пистолета в лявата си ръка, постави дясната си длан на слепоочието на шофьора и блъсна главата му в контейнера. Накрая го сграбчи за ризата, повдигна го леко, намести го на земята и го подпря на металната страна на контейнера. Като парцалена кукла. Ричър го изчака да се свести, след което пъхна цевта на пистолета си в устата му.

– Ще ти задам въпрос – каза Ричър. – Ще ти дам пет секунди, за да си помислиш, след което ще извадя пистолета. Дадеш ли ми верен отговор, ще те оставя да измъкнеш приятеля си от боклука и да си тръгнеш с него. Излъжеш ли ме, ще върна пистолета в устата ти и ще ти пръсна черепа. Ясен ли съм?

Шофьорът облещи очи, но се овладя и кимна.

– Какво искате от Ръдърфорд?

Ричър вдигна първо палеца, а после и останалите пръсти на дясната си ръка на интервали от по една секунда, след което издърпа пистолета от устата на шофьора.

– Давай! – Мъжът вдигна брадичка. – Застреляй ме! Не си губи времето. Нищо не можеш да кажеш, нищо не можеш да направиш, за да ме принудиш да говоря.

– Предпочиташ да жертваш живота си, вместо да споделиш малко информация? – попита Ричър. – Не съм убеден, че правиш разумен избор.

– Не става въпрос само за моя живот. Имам жена. И брат. Много добре знам какво ще стане с тях. Хайде! –Той отвори уста, наведе се напред и захапа дулото. – Стреляй!

Ричър извади пистолета и удари шофьора по главата с дясната си ръка. Силно, така че да изпадне в безсъзнание. Взе оръжието, което той бе изпуснал, провери го и мушна и двата пистолета в колана си. Следващата му задача бе да провери джобовете на мъжа. Бяха празни, както тези на неговия колега. Нямаше кредитни карти, документи с име или адрес, резервен пълнител. Телефонът бе използван сравнително скоро, но в него също нямаше имена или лична информация. Ричър прибра парите, овърза глезените и китките на шофьора, залепи тиксо на устата му и го натика в другия контейнер за боклук. После насочи вниманието си към шевролета. Провери жабката, сенниците, вратите, погледна под седалките, вдигна стелките на пода. Отвори багажника и огледа пространството около резервната гума, крика и комплекта инструменти. Провери дори под капака на двигателя и под калниците. И не откри нищо. Дори случайно изпусната монета или хартийка от шоколадче. Които и да бяха тези типове, не можеше да им се отрече, че са изключително внимателни и предпазливи. Това беше сигурно.

Ричър затвори багажника, капака на двигателя и всички врати с изключение на шофьорската. Изкушаваше се да седне зад волана. Да се възползва от колата. Защото тя определено щеше да му свърши работа. А и така щеше да лиши противника от ценен актив. От друга страна обаче, бе видял как човек от същия този екип бе поставил проследяващо устройство на фолксвагена на Ръдърфорд. Това означаваше, че има вероятност да следят и собствените си коли. Затова Ричър остави ключа на таблото и заряза шевролета на произвола на съдбата.

Някой бе оставил на рецепцията купчина рекламни листовки на пицария, която предлагаше доставки по домовете. Като се изключи това, фоайето в жилищния блок на Ръдърфорд изглеждаше в абсолютно същото състояние, в което Ричър го бе оставил. И тъй като започваше да огладнява, той пъхна една листовка в задния си джоб и продължи към килера. Но спря за миг, за да обмисли действията си, в случай че портиерът е използвал времето, за да поразсъждава. И да прозре измамата. Едва тогава Ричър отключи вратата.

Завари портиера да седи на пода, притиснал колене към гърдите си. Малките му очички примигнаха на ярката светлина, после той разпозна Ричър и понечи да каже нещо, но заради тиксото на устата му от нея излязоха само нечленоразделни звуци.