Ли Чайлд - Стражът

Мъжът не отговори.

– Помисли си хубаво – продължи Ричър. – Виждал ли си някога рентгенова снимка на коляно? Костите са най-малкият ти проблем. Те заздравяват лесно. Трябва да мислиш за останалото. Връзки. Сухожилия. Хрущяли. Но най-вече за връзките. Ако те пострадат, при това не особено сериозно, и ти си световноизвестен спортист с купища пари и мигновен достъп до болница, имаш шанс да се възстановиш. Но ти не си световноизвестен спортист. Предполагам, че не разполагаш с купища пари. Мога да те уверя, че ако моят крак се стовари върху коляното ти с цялата тежест на тялото ми, уврежданията ще бъдат повече от тежки. Мога да ти го гарантирам.

Мъжът се дръпна назад в опит да освободи крака си. Замахна с лявата ръка с надеждата да удари Ричър, но възможностите му за реакция бяха ограничени от блокирания му крак.

– Добре – предаде се той, останал без дъх. – Добре. Прави каквото искаш. Няма да ти кажа нито дума.

Ричър не помръдна.

– Хайде. Какво чакаш? Направи го!

– Това е последният ти шанс – каза Ричър. – Какво искате от Ръдърфорд?

– Няма значение какво ще ми направиш. Никога няма да ти кажа нищо.

– Щом искаш.

Ричър вдигна десния си крак, задържа го във въздуха и погледна мъжа в очите. После понечи да го стовари върху коляното на опорния крак на своя противник. Мъжът отметна глава назад, затвори очи и изохка тихо, но не каза нито дума. Обувката на Ричър бе солидна, тежка. Ричър спря крака си на сантиметър от коляното му. А после стъпи на земята. Пусна крака на мъжа и едновременно с това го удари с юмрук под ухото. Противникът му залитна настрани, с все още протегнат десен крак, сякаш се канеше да ритне футболна топка, и не помръдна повече.

Ричър се увери, че човекът диша, след което взе пистолета му, който се оказа добре поддържан за разлика от оръжието на Марти. После го претърси. Откри портфейл с пари, които прибра като военна плячка, но не намери кредитна карта, шофьорска книжка или какъвто и да било документ с име или адрес. Не откри и резервен пълнител. Джобовете на мъжа бяха празни с изключение на мобилния му телефон. Ричър натисна бутона под дисплея, но се появи съобщение, че устройството не разпознава пръстовия му отпечатък, затова да опита отново или да въведе код. Ричър поднесе телефона към палеца на изпадналия в безсъзнание мъж и дисплеят светна. Ричър докосна иконката с изображение на телефонна слушалка. Появи се списък с обаждания. Най-старите бяха от вчера. Нямаше гласови съобщения. Нито пък текстови. В указателя имаше само пет номера без нито едно име срещу някой от тях. Ричър прибра телефона в джоба си, мушна пистолета в колана и взе найлоновия плик, който бе оставил между двата контейнера за боклук. Извади тиксото, омота глезените на мъжа, а после и ръцете му зад гърба. Постави парче тиксо и върху устата му. Накрая го метна на рамо и го изхвърли в единия контейнер.

Когато Ричър излезе от страничната уличка, видя шевролета да стои на същото място. Той замаха, за да привлече вниманието на шофьора, след което му направи знак да го последва. Шофьорът поклати глава и посочи, че Ричър трябва да отиде при него. Ричър вдигна ръце примирено и закрачи бързо по тротоара. Застана до дясната врата на колата. Шофьорът свали прозореца и Ричър видя, че той държи пистолет. Още една берета. Вероятно също добре поддържана. Вероятно също заредена. Шофьорът я държеше в лявата си ръка малко над скута си, насочена настрани. Това определено не бе идеалната позиция за стрелба. Но този недостатък се компенсираше от големината на мишената, към която бе насочен пистолетът. Гърдите на Ричър.

– Ела бързо! – каза Ричър, без да обръща внимание на оръжието. – В уличката. Приятелят ти има нужда от помощ! Докарай колата!

– Какви ги говориш? – попита шофьорът.

– Чаках ви в кафенето, но когато не се появихте, излязох да ви потърся. Реших да мина напряко, за да спестя време, и открих твоя приятел. Лежеше на земята в тежко състояние. Целият в кръв. На челото му имаше голяма рана. Беше в безсъзнание. Дишаше, но едва-едва. Явно са го нападнали и обрали. Нямаше нито портфейл, нито телефон.

– Обади ли се на 911?

– Нямам телефон. Затова дойдох при теб. Реших, че заради ситуацията с компютрите в града линейката няма да го закара в болница достатъчно бързо.

Шофьорът се замисли и свали пистолета.

– Добре. Покажи ми.

– Карай след мен, завий в уличката и ще го видиш.

Ричър се затича и след секунда чу двигателя на шевролета да оживява зад гърба му. Изсвириха гуми и миг по-късно колата профуча покрай него. Шофьорът ускори и зави рязко, без да даде мигач. Ричър го настигна и се провря покрай дясната страна на шевролета. Шофьорът слезе е пистолет в ръка и застана до Ричър, който вече се намираше пред колата.