Ли Чайлд - Стражът

Подземният паркинг бе добро място, но не и идеално. Броят на хората с достъп до него бе ограничен, но не напълно. Това оставяше възможност за появата на случайни свидетели. Които лесно можеха да се превърнат в невинни жертви. Рискът бе твърде голям, поне според Ричър. Но не той планираше тази засада. А онези четиримата, които се събраха заедно за момент и започнаха да сочат, да махат с ръце, да спорят…

Ричър съжаляваше, че изображението не е по-голямо и по-ясно, но доколкото можеше да прецени, мъжът, когото бе нокаутирал вчера, заемаше страната на жената, която шофираше. Останалите двама отстъпиха в спора. Накрая тя поклати глава и посочи фолксвагена на Ръдърфорд, сложи ръце на кръста си и изчака Нокаутирания да се върне до тойотата. Той отвори багажника, извади нещо и го отнесе до фолксвагена. Заобиколи отзад, коленичи и пъхна ръка под колата. Първата мисъл на Ричър бе: бомба! Но после размисли. Кутията бе прекалено малка, за да съдържа експлозив. Явно ставаше въпрос за нещо друго. Нокаутирания се отказа да напъха кутийката под колата и я постави в средата на кухината на задната броня. Жената, която шофираше, извади мобилния си телефон. Провери дисплея и кимна. Проследяващо устройство, досети се Ричър. Умно. Получават червена точка.

Тойотата излезе от подземния паркинг и зави, а Ричър насочи вниманието си към шевролета. Вероятността зад волана му да седи член на екипа, който да играе ролята на подкрепление и да си тръгне след десетина минути, или наблюдател, който да изчака Ръдърфорд и да го проследи, бе петдесет на петдесет. Изминаха десет минути. Никакво раздвижване. Ричър бе предприел това упражнение само за да наблюдава противника в реални условия. Да прецени уменията им, да проследи начина им на вземане на решения. Сега тяхната предпазливост му даваше неочаквана възможност. Шанс да разстрои малко операцията им.

Сред безпорядъка, който цареше на бюрото на портиера, имаше табелка: Връщам се след пет минути. Ричър я взе, остави я на плота отпред, грабна найлоновия плик и тръгна към вратата. Излезе на улицата, подмина колата на Марти, свърна в пряката, по която бе минал Ръдърфорд, и продължи право към шевролета. Стигна на трийсет метра от колата, когато мъжете вътре го забелязаха. Пръв бе шофьорът, който смушка спътника си с лакът. Ричър видя и двамата да се напрягат. Той продължи по тротоара. Бавно и спокойно. С отпуснати ръце, леко раздалечени от тялото. Като човек, който не желае никакви недоразумения. Ричър се изравни с десния прозорец на шевролета, спря и се усмихна дружелюбно. Мъжът на предната дясна седалка го изгледа продължително и свали прозореца.

– Какво искаш? – попита той.

– Първо, искам да се извиня за вчера – каза Ричър. – Намесих се в ситуация, от която нищо не разбирам. Нямах представа какво става и действах по инстинкт. Надявам се, че приятелите ви са добре. Както и да е, междувременно си поговорих с един много интересен човек. Той ми обясни някои неща. Например какво трябва да направя, ако искам да напусна града невредим. Затова ви предлагам сделка. Знам къде е Ръдърфорд и съм готов да ви го предам незабавно. Но ще трябва да действате бързо. Не остава много време. Той е убедил портиера да ви пробута някаква история за летището, но истината е, че се е уговорил с някакъв тип да го изведе нелегално от страната. Частен самолет. Фалшиви документи. Промяна на външния вид. Каквото се сетите. Да се срещнем в кафенето след пет минути и ще ви обясня всичко. Не се бавете. Нямате време. Замотаете ли се, Ръдърфорд ще ви се изплъзне като вода между пръстите. И този път вината няма да е моя.

Ричър продължи до следващата пряка и в мига, в който се скри от погледа на мъжете в шевролета, хукна с всички сили. Насочи се към входа на сградата на Ръдърфорд, след което се шмугна в страничната уличка. Раздалечи двата контейнера за боклук и се скри в пространството между тях. Предполагаше, че хората в шевролета няма да споделят с никого какво бяха чули току-що. Та то бе толкова откачено! Първо щяха да го обсъдят помежду си. В продължение на поне една минута. Вероятно нямаше да повярват на Ричър, но можеха ли да си позволят да игнорират думите му? Едва ли. Щяха да решат да го последват. Но първо щяха да докладват. На онзи, който издаваше заповедите. Тогава щеше да настъпи най-критичният момент. Ако Ричър бе изиграл ролята си твърде убедително, те може би щяха да напуснат поста си пред подземния паркинг. Да заобиколят и да спрат близо до кафенето. Ричър се надяваше да не е бил толкова убедителен. В такъв случай по-разумният подход изискваше двамата да се разделят. Единият щеше да продължи наблюдението от шевролета, тъй като щеше да реши, че думите на Ричър най-вероятно са лъжа. Другият обаче щеше да тръгне пеша към кафенето, в случай че Ричър бе казал истината. След като обсъдеха въпроса, двамата мъже от шевролета нямаше да разполагат с много време. Трудно щяха да стигнат преди крайния срок. Затова вторият наблюдател щеше да тръгне по възможно най-бързия маршрут. С други думи, по възможно най-краткия. И той щеше да го отведе до тази странична уличка.