Ли Чайлд - Стражът

– Мога ли да ви помогна? – попита портиерът.

През годините, прекарани във Военната полиция, Ричър се бе убедил, че повечето разследвания следват теорията на вероятностите. Ако е убита жена, най-често убиецът е съпругът. Ако от магазина изчезне стока, най-често крадецът е нощният пазач. Ако някой продава информация, най-често го прави за пари. Освен ако не е жертва на шантаж, но това се случваше сравнително рядко. Или ако не беше измамен. Или ако не го правеше от убеждения, което бе най-редкият случай.

– Кажи си цената! – отвърна Ричър.

Портиерът се сепна и го зяпна смаяно.

– За какво?

– Току-що позвъни някъде. Или изпрати съобщение. Или имейл. Колко пари искаш, за да се свържеш с мен следващия път?

Мъжът се пресегна и постави ръка върху телефона, който изчезна под огромната му длан.

– Не съм изпращал никакво съобщение. Нямам представа за какво говорите.

– Разбира се, че имаш – каза Ричър. – Току-що разговаря с господин Ръдърфорд. А после съобщи на някого в колко часа ще потегли за летището. Сутринта си се свързал със същите хора и си им казал за таксито на господин Ръдърфорд.

Портиерът скочи на крака. Беше висок колкото Ричър. И широк колкото Ричър. Може би по-бърз от Ричър.

– Искаш да нараниш господин Ръдърфорд ли? Опитай се само! Ще видиш какво ще ти се случи!

Ричър се замисли. Повечето разследвания се базират на теорията на вероятностите. Ако портиерът не бе мотивиран от пари, от какво тогава? Според статистиката на второ място в списъка стоеше изнудването, но Ричър не смяташе, че случаят е такъв. На последно място бяха принципите и убежденията.

– Чудесно! – възкликна Ричър и протегна ръка. –Знаех си, че ще издържиш проверката. Трябва да сме предпазливи. Все пак става въпрос за безопасността на господин Ръдърфорд. Радвам се, че си в екипа.

– В екипа?

– В екипа, който охранява господин Ръдърфорд. Чу ли, че вчера го нападнаха на улицата?

Портиерът кимна.

– Аз го спасих – каза Ричър.

– Ти ли? – Мъжът стисна ръката на Ричър. – Благодаря! Харесвам господин Ръдърфорд. Винаги е любезен с персонала за разлика от някои задници, които живеят тук. Какви истории мога ти разкажа…

– Не се съмнявам – отвърна Ричър. – Но след вчерашния ден трябва да проявим повече бдителност. Отнякъде изтича информация. Затова ме изпратиха тук. За да проверя дали някой не е минал на страната на врага.

– Не и аз!

– Очевидно. Но какво ще кажеш за останалите портиери? Можем ли да им имаме доверие?

– Така мисля. Имам предвид онези от дневната смяна. Не познавам добре колегите от нощната. Но господин Ръдърфорд и бездруго не излиза нощем. Освен ако не е по работа. Тогава отсъства по цели нощи. Ако инсталира нов софтуер или прави… каквото там правят компютърните специалисти.

– Добре. – Ричър се приведе напред и подкани с жест портиера да се приближи към него. – Има още нещо… Ще бъда откровен с теб. Смятаме, че онези, които вчера искаха да отвлекат господин Ръдърфорд, ще направят нов опит днес. Аз съм тук, за да ги спра, но ще ми трябва помощта ти. Искам да свършиш две неща. Какво ще кажеш?

– Какви две неща?

– Първо, покажи ми как да извикам на монитора образите от камерите в гаража. А после трябва да заема мястото ти за малко.

– Можеш да гледаш от тук – заяви портиерът.

Той натисна един клавиш на компютъра и екранът грейна. Беше разделен на девет правоъгълника. Първият, в горния ляв ъгъл, показваше улицата пред входа на гаража. Останалите показваха вътрешността му от различни ъгли. Изображенията бяха кристално ясни.

– Всичко се записва, така че не е необходимо да следя екрана непрекъснато, но го правя, когато ми е скучно.

– Добре – отвърна Ричър. – Има ли наблизо килер или нещо подобно?

– Разбира се. – Портиерът посочи една врата, умело прикрита от ламперията. – Ей там. Защо?

– Стигаме до момента, в който трябва да ми се довериш.

Ричър остави на плота плика с покупките от бензиностанцията.

– Трябва да създадем впечатлението, че съм те надвил, в случай че нещо се обърка. Така ще запазим прикритието ти. Ще се наложи да полежиш в килера час-два. Нямам представа какво планират онези типове, затова трябва да бъдем убедителни. Имаме си работа с истински животни. Затова ще използвам малко тиксо. Ще го намотая около китките ти, а най-добре да залепя едно парче и на устата ти. Много съжалявам. Знам, че не е приятно, но това е единственият начин да гарантираме безопасността на господин Ръдърфорд.