Ли Чайлд - Стражът

– Не. Нямах основание да го арестувам. Холи отказа да повдигне обвинения, а не разполагах с други доказателства, че я е удрял.

– Арестуван ли е по друг повод през последните няколко седмици? Откакто компютрите в града не работят.

– Нямам представа. Без компютри трудно можем да следим кой влиза в ареста и кой излиза. Защо?

– Мисля, че трябва да проверите – отвърна Ричър. – Мисля, че ще откриете скорошен арест. И мисля, че има друга причина Холи да крие своя приятел.

– Например?

– Можете ли да проверите дали той ви е дал истинското си име? Дали не е използвал други имена или прякори?

– Може би. Ако имам достатъчно основания.

– Имате ли приятели в други полицейски управления, на които да звъннете? Управления с работещи компютри и достъп до различни бази данни.

– Може би. Ако ми кажете причината.

– Човекът, който ме докара вчера в града, е застрахователен агент. Пристигна тук, за да поеме преговорите за откупа, който трябва да бъде платен, за да заработят компютрите отново. Холи ме видя да слизам от колата му, а после подслуша разговора ми с Ръдърфорд, докато вечеряхме. И е стигнала до грешния извод. Решила е, че аз работя за застрахователната компания. Затова е повикала онези отрепки, за да ме изплашат и да ме накарат да зарежа случая. Въпросът е защо. Кой има изгода компютрите да не заработят?

Рул се намръщи. После примигна. Накрая усмивката ѝ се завърна, по-лъчезарна от всякога.

– Някой, който е обявен за издирване, но на друго място. Извън нашата юрисдикция.

– Бих отишъл още по-далече – каза Ричър. – Предполагам, че този някой е обявен за издирване във връзка със сериозно престъпление. Но срокът на давност скоро ще изтече.

– Затова се укрива толкова време и експлоатира горката Холи. Измъкнал се е само защото във възможно най-подходящия – за него, разбира се – момент, компютрите ни са излезли от строя. Защо късметът се усмихва все на такива мръсници?

– Мисля, че късметът му се кани да му изневери.

– Много бих се радвала, ако е така. Особено ако тези телефонни разговори дадат резултат. Или ако успея да го открия.

– Имам необикновеното предчувствие, че непременно трябва да надзърнете в задния двор на Холи. В рамките на следващия час и половина.

– Наистина ли?

Ричър кимна.

– Може наистина да надзърна в задния ѝ двор. А вие може да се окажете прав за онези куфари. Но не сте го чули от мен. Разследващите скриха тази информация от пресата от страх да не се появят имитатори. Освен това възнамеряват да я използват, за да проверят доколко достоверни са показанията на някои свидетели.

– Благодаря, полицай Рул. Желая ви успех с телефонните разговори.

– Почакайте! Искам да ви задам един въпрос! Как разбрахте?

– За приятеля на Холи?

– Не. За куфарите.

– Свързано е с нещо, върху което работя. Може би. Все още нареждам парченцата от пъзела.

– Внимавайте къде може да ви отведе това. Става въпрос за текущо разследване. Стойте настрана от него. Научите ли нещо, трябва веднага да ми кажете.

– Не се притеснявайте. Ще ви кажа. Когато съм сигурен.

Когато Ричър се върна при колата, завари Ръдърфорд заспал. Като малко дете. Или куче.

– Намери ли каквото търсеше? – попита Ръсти и разтърка очи, докато Ричър се настаняваше на седалката до него.

– Открих още едно парченце от пъзела – отвърна Ричър. – Евентуално.

– Каква е следващата ни задача?

– Място за нощувка.

– Можеш да отседнеш у дома.

– Благодаря, но трябва да откажа. Ти също не бива да се връщаш там. Вчера си видял онази жена да наблюдава жилището ти. Това означава, че знаят къде живееш. Трябва да намерим друго място. Дискретно. Анонимно. Място, което да не привлича внимание. На близко разстояние. Може би мотел извън града. Или близо до магистралата.

Ръдърфорд, който бе посегнал към бутона за запалване, дръпна ръка и извади телефона си.

– Ще трябва да потърся в интернет. Целия си живот съм прекарал в този град и никога не съм отсядал в хотел тук. – Той въведе няколко команди, плъзна пръст по дисплея и след минута-две свали телефона. – Има още един проблем. Не се обиждай, Ричър, но смяташ ли, че си човек, който може да влиза и излиза от дадено място, без да привлече внимание? Колкото и дискретен или анонимен да е някой мотел.

Ричър не отговори.

– Предлагам алтернативен вариант – продължи Ръдърфорд. – Имам ключ за апартамента на един съсед. Намира се на същия етаж, точно срещу моя. Собственикът замина на круиз с луксозен кораб. Човекът не понася жегите тук и прекарва голяма част от годината по други места. Живее в апартамента само през зимата. Аз се грижа за дома му, поливам цветята и прочие. Можем да отседнем там. Приятелят ми не би имал нищо против, а и никой няма да разбере. Това дори може да ни помогне, защото, ако някой ни види да влизаме в сградата, ще предположи, че се прибираме в моя апартамент, а ние няма да сме там. Ако някой дойде на гости, портиерът ще звънне на мобилния ми телефон. И така ще видим кой идва.