Ли Чайлд - Стражът

– Не. – Ръдърфорд намали, тъй като от съседната пряка излезе микробус. – В имейлите ѝ нямаше прикачени файлове. Въпросите ѝ бяха свързани единствено с архивите на недвижимите имоти. Предимно от четиридесетте и петдесетте години. Все неща, от които нямам никаква представа.

– Ами традиционната поща? Получавал ли си необичайни писма или колети? У дома или в офиса?

– Не, не получавам никаква поща. Освен сметки и реклами.

– Да си купувал нещо наскоро? Стара книга? Картина? Мебели? Кола? Стари дрехи? Каквато и да било вещ, в която да се скрие документ или компютърен диск?

– Купих си няколко филма на блурей. Но онези, които не съм гледал, дори не са разопаковани.

– Сещаш ли се за други странни съвпадения? Като това с журналистката, която те е търсила, а после е била убита?

– Не се сещам. Животът ми не е особено вълнуващ. Работата ми в общинската администрация го запълваше изцяло.

– Вярвам ти, Ръсти. Но разбера ли, че си печелил допълнително, като си работил за НАСА или ЦРУ, много ще се ядосам.

– Де да бях работил за тях. Как си го представяш на вратата ми да почука някой ракетен специалист или шпионин? И да ме помоли за помощ. Разказах ти вече за единствения личен проект, по който работих с онази моя приятелка. Но той се провали. Никой не го иска.

Ричър остави Ръдърфорд в колата, все едно беше малко дете. Или куче.

Това не бе най-доброто решение. Ричър бе наясно с рисковете. Знаеше, че има разпоредби, които забраняват оставянето на деца сами в кола. Не бе сигурен за кучетата. Но рисковете, от които се притесняваше, бяха от съвсем друго естество. Какви бяха шансовете някой като Марти да мине случайно от тук? И да забележи Ръдърфорд. Да извади телефона си. Да повика подкрепление. Или Гудиър да познае колата на своя приятел и да започне да задава въпроси, на които Ричър не бе готов да отговаря. Все още не. Това бе целта на идването му тук. Възможността ползите да надвишат рисковете. Възможността да провери една теория. Да подреди няколко парченца от пъзела. Или да установи, че е сбъркал.

И в двата случая щеше да получи полезна информация.

И в двата случая трябваше да побърза.

Когато Ричър слезе в мазето, завари полицай Рул зад бюрото си. Тя вдигна поглед и Ричър бе готов да се закълне, че в очите ѝ проблесна искра, когато го забеляза. А може би му се искаше в очите ѝ да проблесне искра?

– Господин Ричър – каза тя. – Някакъв напредък с издирването на Ръсти Ръдърфорд?

– Фалшива тревога – отвърна Ричър. – Оказа се, че Ръсти е добре. Но ще ви бъда благодарен, ако ми помогнете за нещо друго.

Рул скръсти ръце на гърдите си.

– Кой е изчезнал този път?

– Никой. Става въпрос за един скорошен случай. Убийство. Журналистка, открита нарязана на парчета. Прочетох за това във вестника. Интересува ме една подробност. Дали частите от тялото ѝ са били открити натъпкани в куфари.

От лицето на Рул изчезна и най-малката следа от добро настроение.

– Случаят е ужасен. Не мога да го обсъждам. Наясно сте с това. Разследването се води от Гудиър. Можете да попитате него, но и той няма да ви каже нищо.

– Тук ли е Гудиър?

– В момента отсъства.

– Имам само един въпрос. Отговорете ми с "да" или "не". Моля ви!

– Знаете, че не мога.

– А щяхте ли да ми кажете, ако имахте право?

– Може би.

– Какво ще кажете да сключим сделка? Аз ще ви направя услуга и вие ще ми направите услуга.

Рул се замисли и попита:

– Какво предлагате?

– В ресторанта срещу дома на Ръдърфорд работи една сервитьорка, Холи. Тя има приятел, който…

– Който е абсолютен лентяй и негодник, а тя толкова се срамува от него, че не признава съществуването му дори пред колежките си. – Рул поклати глава. – Те, разбира се, знаят всичко. Въпреки опитите на Холи да прикрие синините с грим. Ако се опитвате да ме изкушите със случай на домашно насилие, забравете. Обсъждала съм проблема с Холи. Без никакъв резултат. Отказва да сътрудничи.

– Ами ако сложите край на домашното насилие без помощта на Холи? И отбележите голяма червена точка?

– И как да го направя?

– Кога се появи на сцената въпросният приятел?

– Преди две години… най-малко – намръщи се Рул. – Всъщност не знам със сигурност. Но тогава забелязах първите синини и започнах да задавам въпроси.

– Проверихте ли името му в базата данни?

– Разбира се. Беше чист.

– Сигурна ли сте, че това е истинското му име?

Рул сви рамене.

– А проверихте ли отпечатъците му? – попита Ричър.