Ли Чайлд - Стражът

– Мисля, че ще свърши работа. – Ричър се замисли и попита: – Има ли гаражи в сградата?

– Да, има подземен паркинг. Входът е отзад.

– Твоята кола там ли е?

Ръдърфорд кимна.

– Всеки апартамент разполага с едно паркомясто. Можеш да наемеш друго срещу допълнително заплащане. Има и места за посетители.

– Тази кола може да остане и на улицата – каза Ричър. – Имаш ли тиксо у вас?

– Че защо ми е тиксо?

– А остър нож?

– Имам няколко кухненски ножа, но не са кой знае колко остри. Не си падам по готвенето.

– Къде е най-близката железария?

– Не съм сигурен, но близо до магистралата има голям комплекс, който обслужва предимно шофьори на камиони. Там продават такива неща.

Комплексът не бе най-големият, който Ричър бе виждал, но бе наистина внушителен. Приличаше повече на малко селище, отколкото на бензиностанция. Имаше пицария и закусвалня, в която предлагаха бургери и пържени пилета. Два мотела. Кафене. Дори магазин за сувенири. Бензиностанцията заемаше площ почти колкото футболно игрище, но като че ли бе построена след мотелите и заведенията. Колонките бяха разделени на две групи – четири редици обикновени колонки за коли и джипове и шест по-големи, разположени по-далече една от друга, за камионите.

Ричър и Ръдърфорд оставиха колата до една от малките колонки и се запътиха към основната сграда. Ръсти се замисли за миг, после поведе Ричър към щанда с ножове. Ричър си избра два – по-голям и по-малък. Първият не му допадна, защото имаше тъпо острие, изработено от евтина стомана, но въпреки това го взе заради заплашителния му вид, който можеше да бъде от полза. По-малкият бе далеч по-качествен. Сгъваше се и лесно се побираше в джоб. Острието бе добре наточено и се отваряше с едно движение на китката. Ричър плати ножовете в брой, после сложи в кошницата две ролки тиксо и лютив спрей за Ръдърфорд. Тъкмо се насочваше към касата, когато забеляза щанда за дрехи. Порови из него и откри чифт панталони в цвят каки и светлозелена тениска. Добави към тях и риза от джинсов плат, която можеше да му послужи и като тънко яке. После отиде на касата и плати покупките и бензина. Ричър връчи на Ръсти найлоновия плик, в който бе сложил всичко освен дрехите, и се запъти към тоалетната, за да се преоблече. Прехвърли четката за зъби, паспорта, картата и парите в джобовете на новите си дрехи и изхвърли старите в кошчето за боклук. Когато се върна в бензиностанцията, Ричър завари Ръсти пред машина за хотдог, на която се въртяха наденички.

– Взех ти това – каза Ръдърфорд и му подаде друга торбичка.

Ричър я взе и надникна вътре. Видя две картонени кутии в ярки цветове. В едната имаше мобилен телефон, в другата – безжична слушалка. Той върна торбичката на Ръсти с думите:

– Благодаря ти. Оценявам жеста, но не обичам мобилните телефони.

– Моля те, вземи я – настоя Ръсти. – Направи го заради мен. Не можеш да ме пазиш двайсет и четири часа в денонощието, а аз ще се чувствам по-спокоен, ако знам, че мога да ти се обадя при нужда. Дори чакането тук ме изнерви ужасно и едва се сдържах да не те последвам в тоалетната. Освен това виж! – Ръсти бръкна в плика и извади телефона. – Взел съм ти най-стария модел, който успях да открия. Беше последният. Няма връзка с интернет. Можеш само да провеждаш разговори и да пишеш съобщения. Нищо повече. Ще го настроя вместо теб, ще заредя батерията. А когато всичко свърши, можеш да ми го върнеш, ако не го искаш. Някой музей ще го приеме с радост.

Ричър замълча, но взе плика с телефона и слушалката.

В момента, в който Ричър се преобличаше, телефонът на Сперански звънна. Онзи за еднократна употреба. Той го вдигна веднага. Разговорът бе кратък. Обаждането дойде от мъж, който се намираше съвсем наблизо. И докладва последните събития. Първо съобщи фактите, после изказа мнение. Кратко и ясно. Разговорът донесе на Сперански известно облекчение. Той отпи глътка студен чай и набра един номер на кодирания си телефон.

– Можеш да отзовеш екипа – каза Сперански. – Ръдърфорд и Скитника са в града.

– Видя ли ги? – попита гласът по телефона.

– Не. Моят човек в полицейското управление ми съобщи новината.

– Не ги ли е арестувал?

– Не е установил контакт с тях. Служителка в полицията е споменала информацията мимоходом, без да осъзнава важността ѝ.

– Защо са се върнали?

– Нямам представа. Може Ръдърфорд да се е отказал от идеята си да се качи на самолет. Може Скитника да се е свързал с него и да го е повикал. Ще разберем.