Ли Чайлд - Стражът

– Кога те арестуваха за последен път? – попита Ричър.

Никакъв отговор.

– Въпросът не е труден – продължи Ричър. – Започни с някой ден от седмицата. Те са само седем. Изборът не е голям.

Никакъв отговор.

– Ръцете ти не се ли измориха? – попита Ричър. – Можеш да оставиш стола по всяко време.

Столът определено не бе най-добрият избор на оръжие. Беше прекалено лек, за да бъде използван като бухалка, особено срещу човек с размерите на Ричър. И бе прекалено неудобен, за да го промуши. Най-добрата възможност на Боб бе да го метне по Ричър, като му придаде въртеливо движение, и да се възползва от инстинктивната реакция на Ричър да го блокира. Ръцете му щяха да бъдат заети със стола, макар и за миг. Ричър можеше да отклони вниманието си. И Боб можеше да получи възможност да нанесе удар. Ако бе достатъчно бърз.

Боб обаче не хвърли стола. Той пристъпи напред и понечи да го забие в тялото на Ричър. Не успя, затова направи нова крачка и нов опит. Накрая вдигна стола високо над главата си и замахна към лицето на Ричър, който сграбчи с лявата си ръка най-близкия крак и го дръпна настрани. Боб се вкопчи в него и задърпа отчаяно, с всички сили, само и само да си върне стола. Той бе неговото копие. Неговият щит. Неговата собственост, от която нямаше да се откаже с лека ръка. Боб дърпаше с две ръце. Което остави тялото и главата му напълно беззащитни. Ричър можеше да играе тази игра цял ден, но когато се биеше, следваше едно правило – довърши противника, и то бързо. Затова нанесе мощно кроше с дясната си ръка. Юмрукът му се стовари върху главата на Боб със силата на пневматичен чук. Той политна настрани и се свлече на земята, върху отдавна изсъхналата трева. Тялото му вдигна облаче прах при падането си.

Холи се втурна към Боб, коленичи и опипа врата му в търсене на пулс.

– Добре ли е? – попита тя. – Жив ли е?

– Най-вероятно – отвърна Ричър и върна стола до масата. – А сега влез вътре. Облечи се. Вземи си чантата.

– Защо? Къде ще ме водиш?

– Никъде. Ти ще отидеш там сама. Иди някъде далече и остани там следващите няколко часа. Скоро ще дойдат ченгетата. Тогава можеш да се върнеш. Или не. От теб зависи.

Холи се приготви за десетина минути. Ричър използва това време, за да отнесе до верандата изгубилия съзнание Боб и да го върже за стола, който той бе размахвал допреди малко. Холи се появи в кухнята, облечена в рокля на розови цветя, бели гуменки и бейзболна шапка. Тя хвърли поглед към Ричър и му обърна гръб, без да каже нито дума. Той заобиколи гаража и я проследи с поглед. Тя потегли със стара сребриста мазда кабриолет с вдигнат гюрук. После Ричър се върна в кухнята и си наля кафе от каната. Изчака десетина минути, в случай че младата жена се върне. Едва тогава се запъти към колата на Марти и каза на Ръсти да го откара в полицейското управление.

– Време е да бъдеш по-откровен с мен, Ръсти – заяви Ричър след първия завой надясно. – Какво криеш?

– Нищо – погледна го Ръдърфорд. – Какво имаш предвид?

– Онези типове, които са те погнали. Трябва да разберем какво искат. Те не целят да те убият – поне засега, – в противен случай щяха вече да са го направили. Не целят и отмъщение, иначе щяха вече да са изпратили няколко горили като онези снощи. Операцията, която провеждат, е прекалено сложна. Прекалено скъпа. Следователно търсят нещо. При това нещо ценно.

– Но аз нямам нищо ценно.

– Ами информация? Възможно ли е да знаеш нещо?

– Нищо не знам. Поне нищо важно.

– А може би знаеш. Представи си, че става въпрос за нещо, което ти се е сторило толкова тривиално, когато си го чул. Нещо, на което си се натъкнал по време на работа, но не си осъзнал значението му. Ти си отговарял за техническата поддръжка на всички компютри в общинската администрация, нали? Имал си достъп до всички компютри в кметството. До всички данни. Може да ти е доскучало и да си започнал да ровиш в поверителна информация. Да четеш имейлите на служителите.

– Разбира се, че съм го правил. Всички го правят.

– Какви тайни откри?

– Нищо интересно.

– Някой да е имал извънбрачна връзка?

– Не.

– Някой да е бил принуждаван да гласува по определен начин?

– Не, нямаше нищо, свързано с гласуванията.

– Ас подкупи?

– Не.

– С финансови злоупотреби?

– Не, нищо такова. – Ръдърфорд даде газ и изпревари боклукчийския камион отпред.

– Може да си попаднал на нещо важно, без да го осъзнаваш. На имейл от убитата журналистка например. На имейл, в който е скрито послание.