Ли Чайлд - Стражът

Часовникът в главата на Ричър показваше, че от мига, в който се отдалечи от шевролета, са изминали точно четири минути. Никой не влезе в страничната уличка. Четири минути и трийсет секунди. Никой не идваше. Четири минути и четиресет и пет секунди. Ричър чу стъпки. Някой тичаше. Леко. Бързо. Устремено. Насочваше се право към него. Ричър изчака още секунда, след което излезе от скривалището си между контейнерите за боклук. На три метра от себе си видя мъжа от шевролета. Той спря след още една крачка и зае същата странна поза, която бе заел и предишния ден. Но после май размисли. Може би заради изражението на Ричър. Може би заради разликата в телосложенията. Може би защото си спомни какво се бе случило с двамата му колеги. Каквато и да бе причината, мъжът се изправи, посегна към гърба си и извади пистолет. "Берета М9".

– Няма да ни предадеш Ръдърфорд, нали? – попита той.

– Може и да го направя – отвърна Ричър. – Но при едно условие.

– Какво?

– Кажи ми защо го преследвате.

Човекът се сепна, но отговори:

– Ръдърфорд има нещо, което искаме.

– Наистина ли бе, Шерлок? – възкликна Ричър. – А по-конкретно?

– Не мога да бъда по-конкретен. И не е необходимо. Защото много скоро ти сам ще се молиш да ни кажеш къде е Ръдърфорд.

– На нас? – попита Ричър. – Кои сте вие?

– Ще разбереш, когато му дойде времето. – Мъжът направи кръгово движение с пистолета. – А сега се обърни. Ръцете на стената. Краката широко разтворени. Не се съмнявам, че процедурата ти е добре позната.

Стоеше на два метра разстояние. С други думи, извън обхвата на Ричър. Но Ричър бе поне с двайсет и пет или трийсет сантиметра по-висок от него.

– Ти печелиш – заяви Ричър.

И започна да се обръща. По посока на часовниковата стрелка. Като използва за опора десния си крак. Така придвижи левия по-близо до мъжа с пистолета. На практика скъси наполовина разстоянието между тях. После продължи завъртането, докато лявото му рамо се озова срещу мъжа. Тогава стъпи здраво на земята, протегна рязко ръка и сграбчи отдолу дулото на пистолета. Ричър изви рязко оръжието и го дръпна с такава сила, че счупи показалеца на своя противник и увреди сухожилията на китката му. Мъжът изви от болка и отскочи назад. Пистолетът падна на земята. От разкъсаната кожа над кокалчето на показалеца потече кръв. Нещастникът поднесе раната към устата си и засмука кръвта. А след това насочи вниманието си към Ричър. Отстъпи крачка назад и се престори, че ще го изрита, но вместо това замахна в опит да нанесе кроше в слепоочието му. Ричър се наведе назад и блокира удара с такава сила, че нападателят му се завъртя около оста си и остави лявата половина на тялото си напълно беззащитна. Ричър стовари юмрук в бъбрека му. Приготви се да нанесе ритник, но се отказа в последния момент и блъсна бедрото на мъжа със стъпалото си. Противникът му залитна назад и настрани, краката му се оплетоха и той се спъна сам, след което се свлече в подножието на отсрещната стена.

Ричър пристъпи към него и изчака мъжът да го погледне в очите.

– Какво искате от Ръдърфорд?

Непознатият се изправи първо на четири, а после и на два крака, но остана приведен, с увиснали рамене като човек, който приема пълното си поражение. Миг по-късно обаче цялото му тяло експлодира и той нанесе два бързи резки удара с ръце с надеждата да отблъсне Ричър назад. Мъжът замахна още два пъти и се завъртя, вдигна десния си крак и го насочи към главата на Ричър. Попаднеше ли в целта, този удар щеше да създаде проблем. Не защото силата му щеше да прати Ричър в несвяст, а защото можеше да го забави. Да го дезориентира. Да даде на противника му възможност да се върне в боя. Ричър обаче не отстъпи назад. Той направи това, което винаги правеше в подобни ситуации. Пристъпи по-близо до опасността. Ричър видя, че тялото на мъжа започва да се завърта, и пресрещна крака му, преди онзи да го вдигне по-високо от кръста си. Приклещи пищяла му между ръката и тялото си и плъзна длан напред, за да сграбчи коляното му. А после повдигна крака на своя противник, в резултат на което мъжът се олюля с надеждата да запази равновесие, а на лицето му бе изписано искрено възмущение.

– Запази тези удари за спортната зала – посъветва го Ричър. – Защото там има правила, докато тук има само решения и последствия. В твоя случай става въпрос само за едно решение. И ти трябва да го вземеш сега. Трябва да решиш дали да ми кажеш какво знаеш. Не го ли направиш, никога няма да проходиш отново. Не и без накуцване.