Ли Чайлд - Стражът

– Чакай малко – възкликна Сандс и отиде до прозореца, след което се обърна и погледна Ръдърфорд в очите. – Как е възможно да изхвърлиш всички сървъри на боклука? Колко машини общо си ползвал?

– Осем. – Ръдърфорд заби поглед в земята. – Е, не ги изхвърлих на боклука в буквалния смисъл… но все пак може да се нарече и така.

– Какво направи с тях?

– Ами първо вратата на сървърния шкаф се счупи, когато я затръшнах. Направих го от яд, щом разбрах, че програмата не работи. После отскубнах всички кабели. Исках да изхвърля целия шкаф на боклука, но когато се опитах да го изнеса от стаята, не можах да го повдигна над прага и го зарязах. Залепих му бележка, на която написах, че е за боклука.

– Това се случи, преди да те уволнят ли?

– Точно така. В деня на атаката.

– Шкафът беше ли още там, когато напусна? – Ръдърфорд сви рамене.

– Нямам представа. Оттогава не съм се връщал в компютърната зала. Нямаше смисъл. Нищо не работеше. Мина ми през ума да се отбия последния ден, но едва бяха минали десет минути от влизането ми, и ми връчиха уведомлението…

– Никого ли не назначиха на твое място?

– Все още не. – Ръдърфорд наведе глава. – Длъжността не изглежда особено привлекателна. Нищо не работи. Водех се ръководител на отдел, но отдел практически няма. Има още двама колеги, като единият е на половин ден. И двамата са в неплатен отпуск, докато компютрите заработят отново.

– Добре тогава, каква е вероятността някой да види бележката? Онази, в която пише да изхвърлят сървърите. И да се заемат с изпълнението ѝ.

– Доста малка.

– С други думи, може да са още там?

– Възможно е.

– Да тръгваме тогава. Какво чакаме? Да отидем и да проверим.

– Няма смисъл. Не можем да влезем. Взеха ми ключовете.

– Ръсти! Сериозно ли? Помисли малко! Забрави ли къде съм работила цели десет години? За един федерален агент няма заключени врати. Освен това там няма да има никого. Охранителната система не работи. Сървърният шкаф може да е навън, на тротоара, и да ни очаква да го вземем.

– Как ще го преместим?

– Няма да е проблем. В склада трябва да има товарна количка. Как иначе са го внесли навремето?

– Имах предвид друго. Няма да се побере в колата ми.

– Затова взех микробус под наем. Но няма да идваме тук с него. Не и при положение, че сградата е под наблюдение, а портиерът докладва всяка твоя стъпка. Ще го оставим в склад под наем. Ще го скрием там. А утре ще наемем офис. Или дори стая в мотел. Ще ни трябва захранване. Работно място. Далече от чужди очи.

Тримата съставиха ясен и подробен план. Сандс щеше да излезе първа и да се помотае във фоайето. Щеше да се извини на портиера за грубото си държание и да спомене, че приятелят ѝ се чувства много по-добре. Толкова добре, че ще излезе да се поразходи с колата. Ричър и Ръдърфорд щяха да предоставят на портиера достатъчно време, за да изпрати съобщението. След което щяха да се спуснат в подземния паркинг и да вземат фолксвагена на Ръдърфорд. Ричър щеше да шофира. Щеше да мине по уличката с контейнерите за боклук, но достатъчно бавно, за да може Ръдърфорд да скочи, да се скрие и да изчака Сандс да го вземе. После Ричър щеше да продължи да отвлича вниманието на хората в тойотата и така Ръдърфорд и Сандс щяха да разполагат с достатъчно време да отидат до бившата месторабота на Ръсти.

Казват, че и най-добрите планове оцеляват само до първия контакт с врага.

Или в този случай, докато надделее желанието на Ричър за контакт с врага.

Той започна да кръстосва безцелно улиците на града, досущ като човек, който няма никаква представа, че за бронята на колата му е прикрепен предавател, и се опитва да открие дали някой не го следи. Беше му тясно и некомфортно, въпреки че бе дръпнал седалката назад. Педалите, които стърчаха от пода, бяха толкова твърди и неудобни. Нямаше достатъчно място за краката му. Ръчната скоростна кутия постоянно тракаше и виеше, а честите завои изискваха почти непрекъсната смяна на предавките. Но най-много от всичко Ричър се дразнеше от обстоятелството, че се налага да приеме на доверие присъствието на преследвачи по петите си. Той обичаше да усеща присъствието им. Да ги вижда в главата си като точици, които се движат по карта. А сега се чувстваше като в пълен мрак. Сякаш всички светлинки бяха изчезнали.

Ричър провери резервоара на фолксвагена. Беше почти празен. Винаги се учудваше на цивилните, които забравяха да напълнят резервоара на колата си. Какъв е смисълът да разполагаш с кола, ако тя не е добре поддържана, готова за ползване? Той поклати глава и се насочи към бензиностанцията, на която се бе отбил по-рано с Ръдърфорд. Избра колонката, която бе най-близо до сградата, и пристъпи към нея от дясната ѝ страна. Така евентуален наблюдател откъм шосето нямаше да успее да разгледа добре колата. Ричър заключи шофьорската врата и влезе вътре.