Ли Чайлд - Стражът

Ричър пристъпи към входа на ресторанта и в същия миг телефонът на Ръдърфорд иззвъня с някаква рок мелодия.

– Трябва да се обадя – каза той, след като видя номера на екрана. – Адвокатът е.

Ръдърфорд се отдръпна на два-три метра и проведе разговор, който продължи по-малко от минута.

– Мръсници! – изохка той, когато се върна при Ричър. – Спомняш ли си, когато ти казах, че изпратих призовка, с която изисквам да ми предоставят служебния ми лаптоп? Шефът ми очевидно е наясно, че се е издънил, и не иска компютърът да попадне в ръцете ми. Затова кметството заявява, че може да си го получа, никакъв проблем. Но едва след осем седмици. Освен това настояват да им платя четиринайсет хиляди долара, за да редактират поверителната информация, която се съдържа в него, тъй като, след като вече не съм общински служител, нямам достъп до нея.

– Могат ли да го направят? – попита Ричър.

– Да, според адвоката ми. Нямам избор.

– Няма ли друг начин да си получиш лаптопа? Някакъв хитър юридически трик?

– Ако имаш предвид проникване с взлом и кражба, не.

– Какво ще правиш тогава?

– Предполагам, че ще се съглася. Разполагам с парите, а компютърът ми трябва. Мога да почакам. Казват, че отмъщението е най-сладко, когато се сервира студено, нали?

Когато Ричър и Ръдърфорд влязоха в ресторанта, възрастната двойка вече си бе тръгнала. Всъщност заведението пустееше. Двамата се настаниха в сепарето с фотографията на тюркоазения шевролет, от което Ричър можеше да държи под око и двете врати. Минута по-късно от кухнята излезе сервитьорка с две чаши и кана кафе в ръце. Бе същата, която бе помогнала на Ричър с телефонния указател в интернет.

– Открили сте го, значи? – каза тя и кимна към Ръдърфорд, докато наливаше кафе на Ричър.

– Да – отвърна той. – А сега търся друг човек.

– Кого?

– Холи. Колежката ви. Днес на смяна ли е?

– Всъщност това е нейната смяна – намръщи се сервитьорката. – Или поне би трябвало да бъде. Но тя не дойде. Обади се да каже, че е болна. За пореден път. Затова работя вместо нея. Вместо да заведа дъщеря ми на пазар в Нашвил, както ѝ обещах.

– Холи често ли боледува?

– Често отсъства от работа. И все казва, че е болна.

– Но вие не ѝ вярвате?

– Не казвам това. Отговорът, предполагам, зависи от представата ви за "болен". Не се съмнявам, че Холи често пъти не е в състояние да работи. Нещастно момиче. Или глупаво момиче. Зависи от гледната точка.

– Подозирате, че причината е друга? Може би си пада по чашката?

– Не става въпрос за алкохол, а за юмруци.

– Съпругът ѝ ли я бие? Или приятелят ѝ?

– Не и според нея. Твърди, че живее сама… Не наричам Холи лъжкиня, но онзи грим около очите? Има дни, когато все едно го е мазала с шпакла. Или онези блузи с дълъг ръкав, които облича, когато навън е четиресет градуса? Определено не съответстват на думите ѝ. Не, в никакъв случай. Холи или живее с някой мръсник, или е най-непохватният човек на планетата. Какво да ви донеса?

Ричър си поръча двойна порция палачинки с бекон и две парчета ябълков пай, докато Ръдърфорд се зачуди какво да избере между гофрети и палачинки. Накрая се спря на гофретите и сервитьорката си записа поръчката. Ричър се поинтересува дали в ресторанта няма някакви вестници. Забеляза, че Ръдърфорд се подсмихва, и когато сервитьорката се отдалечи, го попита:

– Какво? Не следиш ли новините?

– Обичам новините – отвърна Ръдърфорд и извади телефона си. – Там е работата, обичам днешните новини, а не вчерашните. Те са минало.

Сервитьорката се върна с купчина местни и национални вестници, които остави на масата.

– Би трябвало да ги даде за рециклиране – отбеляза Ръдърфорд. – В тях няма да откриеш нищо, което да не съм прочел тук – каза той и вдигна телефона си. – И то в далеч по-големи подробности. О! Чакай малко! – Ръсти взе от купчината местен вестник и каза: – Това съм го пропуснал. Странно.

– Какво има?

– Новини около убийството на една журналистка. Видях заглавията в интернет, но не обърнах внимание на името. Виж! – Ръдърфорд остави вестника пред Ричър и посочи заглавието на статията. – Стори ми се познато. Тя ми звъня два-три пъти. Странно е, когато жертвата се оказва човек, когото познаваш. Дори всъщност да не е така. – Той зачете статията и пребледня. – Божичко! Това е ужасно! Тук пише, че са я отвлекли и оставили жива в продължение на няколко дни. Но са я изтезавали, след което са я убили и нарязали тялото на части, които изхвърлили на три различни места.