Ли Чайлд - Стражът

Ричър влезе в приемната, разположена в мазето, и се натъкна на полицай Рул. Беше използвал централното стълбище и тя явно нямаше нищо против. И не изглеждаше изненадана да го види, което само зарадва Ричър.

– С какво мога да ви помогна, господин Ричър?

– Трябва ми информация.

– Относно?

– Ръсти Ръдърфорд. Получавали ли сте някакви сигнали за него? От снощи насам. Да знаете дали е безследно изчезнал, отвлечен, качен насила в кола…?

– Моля ви, господин Ричър. Чух, че сте били военен полицай. Което означава, че дори да сме получавали подобни сигнали… – Рул замълча за момент и продължи: –… не бих могла да ви кажа.

– Благодаря. Ами адресът му? Знаете ли къде живее?

– Да. Но сте наясно, предполагам, че не мога да споделя тази информация.

– Моля ви. Важно е. Тревожа се за него.

– Защо се тревожите?

– Ръдърфорд е изчезнал. Трябва да го открия.

– Убедена съм, че няма за какво да се притеснявате. Ръдърфорд вероятно е напуснал града, щом не успявате да го откриете. Сигурно се е уплашил след вчерашния инцидент. Той не се отличава е кой знае каква физика и две сбивания за един ден са му дошли в повече. Обзалагам се, че е заминал на гости на роднини далече от тук. Би било разумно от негова страна.

– Опитах се да го убедя да напусне града, но той отказа. Нещо повече, бе категоричен, че няма да замине.

– В такъв случай вероятно се е скрил някъде. Когато го уволниха, се прибра у дома и не излезе навън цяла седмица.

– Затова ми трябва адресът му. За да проверя дали е добре.

– Защо да не е добре? Да не би да криете нещо от мен?

– Онзи човек, с когото разговарях сутринта, преди да замина с приятеля на Гудиър, още ли е тук?

– Не, замина веднага след вас. Защо?

– А остави ли някакви инструкции, свързани с наблюдението на Ръдърфорд?

– Не, доколкото знам. Трябвало ли е да го направи?

– Трябва ми адресът. – Ричър се замисли и попита: – Ами ако съм получил анонимен сигнал?

– Който изрично е свързан със заплаха за насилие? Срещу Ръдърфорд?

– Не бих го нарекъл изрично. По-скоро предчувствие на един бивш военен полицай.

– Не е достатъчно. Освен това правилата изискват лично да проверя сигнала. Да придам известна официалност на случая. Но дали Ръдърфорд би искал това предвид нежеланото внимание, което получава напоследък?

– Поне ме насочете в правилната посока. Знаете, че не се опитвам да му навредя. Нали аз го спасих вчера.

– Вярно… Така изглежда на пръв поглед. Но е възможно две различни групи да преследват Ръдърфорд и вие просто да саботирате усилията на конкуренцията, докато получите подкрепление.

– Да предположим, че наистина възнамерявам да отвлека някой като Ръдърфорд. Смятате ли, че се нуждая от подкрепление?

– Честно казано, не. Но е възможно да следвате заповеди.

– Едно време следвах заповеди. Отдавна. И то невинаги. Приличам ли ви на човек, който изпълнява заповеди?

Рул не отговори.

– Добре – каза Ричър. – Ясно. Не ми давайте адреса на Ръдърфорд. Кажете ми само, ако бях стар приятел, който иска да го изненада, къде бих могъл да го потърся? В някоя вила в провинцията? В мансарден апартамент в центъра? В малка семейна къща близо до офиса, в който е работил?

– Не мога да си го представя. Ръсти Ръдърфорд не е от хората, които имат куп приятели. При това приятели, които се появяват неканени в града.

– Въпреки това?

Полицай Рул се замисли и отвърна:

– Има нещо в тази история, което не разбирам. Защо си правите труда? Защо ви е грижа за Ръсти Ръдърфорд? Никой не се интересува от него. Защо вие?

Ричър сви рамене.

– Струва ми се, че Ръдърфорд е направил всичко по силите си, за да постъпи както трябва, но е бил прецакан от по-висшестоящите. Нещо подобно се случи и с мен преди време. Усещането не е никак приятно. Сега по петите му върви шайка бандити, а нито Ръсти знае каква е причината, нито полицията изгаря от желание да му помогне. Все някой трябва да му подаде ръка.

– И този някой сте вие?

– Предполагам.

– Защо?

Ричър отново сви рамене.

– Защото съм тук.

– Добре. Чуйте ме… Не мога да говоря като официално лице, но лично аз предполагам, че Ръдърфорд е от хората, които биха предпочели апартамент пред къща. И ако някой негов приятел се отбие да вечеря в ресторанта, в който вие бяхте снощи, и погледне към отсрещния тротоар, едва ли ще сбърка.

Ричър знаеше, че мобилните телефони могат да извикват на дисплеите си карти. Бе виждал други хора да го правят. Мащабът на тези карти бе напълно достатъчен, за да се ориентира. Ричър бе чувал, че мобилните телефони могат да предават информация за пътната или метеорологичната обстановка в реално време. Това можеше да бъде много полезно, когато човекът пътува някъде с автомобил. Или е на туристически излет. Ричър знаеше, че мобилните телефони могат да показват сателитни образи, стига човек да пожелае да види покривите на сградите или върховете на дърветата. Той обаче винаги предпочиташе старите хартиени карти. Онези, с които бе работил като курсант в "Уест Пойнт". Те бяха достатъчно големи и подробни, за да разкрият топографията на терена, а това бе ключов фактор за всеки войник. Разликата между победата и поражението. Между залагането на капан и попадането в капан.