Ли Чайлд - Стражът

– Напротив. Двама души наблюдаваха сградата. Единият бе старши агент. Постъпи съобщение от портиера на сградата. Ръдърфорд го помолил да му повика такси.

– И как това е довело до изчезването му?

– Агентът наредил на портиера да повика такси за Ръдърфорд, а също и второ такси, което да пристигне по същото време. Целта била да проследят Ръдърфорд. И двете ни коли бяха на мястото на засадата. Агентът предположил, че ако портиерът не повика такси, Ръдърфорд ще излезе на улицата и сам ще спре някое или ще се качи на собствената си кола. И в двата случая нямало да могат да го проследят.

– Какво се е объркало?

– Нямам представа. Или портиерът е допуснал грешка, или таксиметровата компания. Дошла само една кола и Ръдърфорд се качил в нея.

– Кажете ми поне, че знаете номера на автомобила!

– Да, разполагаме с номера, с описание, със снимка…

– Ръдърфорд казал ли е къде отива?

– Да. Няма да ти хареса. Летището в Нашвил.

– Така е, не ми харесва. – Сперански се изправи. – Не бива да допуснем Ръдърфорд да се качи на самолета. Това ще бъде катастрофа. Къде са агентите, които го наблюдаваха?

– На път към летището. Както и останалата част от екипа. Прецених, че ситуацията е спешна, и ги отзовах от засадата.

– Добре. Дръжте ме в течение на всичко. Уведомете ме, щом задържите Ръдърфорд. – Сперански се замисли и добави: – Чакай малко! Какво става със Скитника? Къде се намира в момента?

– Не знаем. Шофьорът вероятно се е забавил, след като е тръгнал от Съдебната палата. Не успя да достави Скитника, преди екипът да напусне мястото на засадата. Прецених, че издирването на Ръдърфорд е с по-висок приоритет.

– И къде е той?

Настъпи кратко мълчание.

– И това не знаем.

Ричър остана на мястото си, без да помръдне, без да издаде звук. Не искаше да разкрие местоположението си и да се озове лице в лице с още половин дузина противници, скрити в засада, затова изчака петнайсет минути, преди да поеме риска да излезе от горичката. После пропълзя обратно и стигна до дърветата, които растяха успоредно на шосето. Там се изправи и закрачи бързо. Измина триста метра, преди нещо да извибрира в джоба му. Ричър извади телефоните на Марти. Звънеше онзи за еднократна употреба. Ричър го поднесе към ухото си.

– Да – каза той.

– Къде се губиш, по дяволите? – Беше мъжки глас, който едва се чуваше.

Сигналът явно е слаб, предположи Ричър, тъй като мястото е твърде отдалечено. За всеки случай той вдигна ризата си нагоре и уви края ѝ около миниатюрния микрофон.

– Пристигам след две минути – каза Ричър.

– Защо се забави толкова? – Гласът на мъжа бе почти заглушен от прашенето и пукането по линията.

– Онзи тип, когото трябваше да докарам? Създаде ми проблеми. Наложи се да го неутрализирам.

– В безсъзнание ли е?

– И още как.

– Добре. Настъпи промяна в плана. Екипът, който трябваше да те посрещне, получи нова задача. Възникна ситуация, която се оказа по-спешна. Но това е мой проблем. Имаш ли въже у теб? Или пластмасови белезници?

– Имам чифт истински белезници от полицейското управление.

– Ще свършат работа. Направи следното. Когато пристигнеш на бензиностанцията, заведи онзи тип вътре в сградата и го закопчай за нещо. Увери се, че не може да се измъкне, след което си тръгни, без да оставяш следи. И не си изключвай телефона. Може да ти възложа нова задача по-късно.

Когато Ричър се върна при колата, завари Марти да седи зад волана с изправен гръб. Изглеждаше напрегнат. Опитваше се да запази малко достойнство. Ричър се настани на седалката до него и му върна ключовете, телефоните и пистолета.

– Намери ли мястото? – попита Марти, докато отключваше белезниците.

– Да – отвърна Ричър, – а сега карай.

– Накъде? – Марти запали двигателя. – Моля те, кажи, че отиваме на магистралата.

– Към бензиностанцията. На по-малко от километър от тук, както сам каза.

Марти се напрегна.

– Безопасно ли е?

– Напълно. Няма никой.

– Защо тогава отиваме?

– Защото реших да ти дам почивка.

– Как? Какво ще правиш?

– Ще те закопчая с белезниците и ще ти взема колата. Ще оставя ключовете в Съдебната палата.

– И ще изпратиш ченгетата да ме освободят ли?

– Не. Мъжът от телефона ще изпрати някого. Той смята, че ще ме завари там.

– Нищо не разбирам.

– Преди минута някой звънна на единия ти телефон. Нещо при него се объркало. Кажи, че си се опитал да ми сложиш белезниците, но явно не съм бил в безсъзнание, както си предполагал. Нахвърлил съм се върху теб и съм те закопчал.