Ли Чайлд - Стражът

Колата намали, но не спря.

– Имаш и още един проблем, Марти. Инерцията работи против теб в още едно отношение. Усещаш ли колко здраво държа главата ти? Тя няма да продължи движението си, когато колата се блъсне в нещо. Тя ще спре. Но тялото ти няма да спре. Нищо няма да му попречи да продължи движението си напред. Единственото, което ще се опита да го задържи назад, е вратът ти. А там има не само вени и артерии, но и нерви.

Марти вдигна крака си от педала на газта, отби встрани и най-сетне спря. Ричър почувства как тялото на бившето ченге се отпуска леко.

– Казаха ми да те откарам до една бензиностанция – призна Марти. – Изоставена бензиностанция.

– И? – попита Ричър.

– Не знам. Не ми казаха и не питах. И както показах току-що, не изпитвам никакво желание да умра.

– Къде се намира тази бензиностанция?

– След около два километра. Вдясно. Точно до един стар автосалон, също изоставен. Навремето там продаваха студебейкъри. Видиш ли рекламата, значи си пристигнал.

– Колко ти плаща Гудиър?

Марти се опита да поклати глава.

– За какво става въпрос тогава, ако не за пари? Надявам се да е нещо сериозно.

– Джон не е замесен – обясни Марти. – Той е честно ченге. Каза ми, че иска да напуснеш града, защото създаваш проблеми, и аз приех това за чиста монета. Джон ме помоли да те откарам до магистралата и аз се съгласих да направя услуга на приятел. Историята с бензиностанцията е съвсем друго нещо. Той не знае за нея.

– Гудиър е честно ченге, а? Толкова честно, че ти ще ме надупчиш с куршуми от незаконно притежаван пистолет и ще ме изхвърлиш в някоя канавка, а той ще си затвори очите?

Марти направи нов опит да поклати глава.

– Не, не. Това са глупости, които сам съчиних, за да те държа под контрол. Пистолетът дори не е зареден. Това е едно от нещата, които научих в полицията. Трябва да накараш лошите да повярват, че си готов да ги нараниш, и тогава няма да ти се наложи да го правиш.

– Добре, да оставим за момент Гудиър. С кого сключи тази… Да я наречем, странична сделка?

– Там е проблемът, че не мога да ти кажа. Не защото не искам, а защото не знам. Той е просто един глас по телефона.

– Тоест става въпрос за мъж, не за жена?

– Точно така.

– Непознат мъж ти се обажда изневиделица и иска от теб да станеш съучастник в… какво? Отвличане? Убийство? И веднага се съгласяваш?

– Не е толкова просто. Всичко започна по времето, когато бях ченге. Опитах се да направя услуга на един човек, защото реших, че просто е извадил лош късмет. Оказа се, че съм допуснал огромна грешка, тъй като веднага щом отърва кожата, той започна да иска нови и нови услуги, като заплашваше да разкрие какво съм направил. Това продължи с години. Затова напуснах управлението в крайна сметка. Реших, че ще ме остави на мира, ако вече не мога да му бъда от полза. Но не познах. Той продължи да иска услуги от мен. Да доставя пакет на даден адрес, да взема пари от друг… такива неща. Реших, че това никога няма да свърши. Един ден този тип умря. Пресичал на пешеходна пътека, когато го прегазил пиян шофьор. Знам, че не бива да се радвам на смъртта на друго човешко същество, но не можах да се сдържа. Бях на седмото небе. Реших, че най-после съм свободен, че животът ми отново ми принадлежи. Това продължи едва седмица. Една вечер телефонът иззвъня. Глас, който никога не бях чувал, заяви, че е наследил определени документи и настоява да се придържам към предишното споразумение, ако не желая въпросните документи да се озоват в полицията. Обеща да не иска от мен кой знае какво, само по някоя дребна услуга от време на време.

– И ти му повярва?

– Честно казано, не знам. По думите му стигнах до извода, че е настроен решително. Но бях уморен и отчаян, затова реших да рискувам. Казах му, че не приемам шантажа му. Да ме остави на мира или да прави каквото ще. И той го направи. На следващата сутрин някой почука на вратата. Докато отворя, бе оставил две кутии и си бе тръгнал. Кутиите бяха напълно еднакви по форма, размери и всичко останало, но бяха номерирани – едно и две. Отворих номер едно. Вътре имаше мъжки… пенис и тестиси. Следващите два часа прекарах в банята. После отворих втората кутия. Беше празна с изключение на лист хартия, върху който беше написано нещо. На ръка. Със старомоден почерк. Беше предупреждение, че ако не им сътруднича, и моите… интимни части ще се озоват в подобна кутия. Но ако размисля, да очаквам обаждане в девет вечерта и да изпълня инструкциите.

– Вдигна ли телефона?