Ли Чайлд - Стражът

– Че защо не? Ти се шегуваш с мен от самото начало, господин полицай. Или трябва да кажа агент?

Уолуърк не отговори.

– Издаде те до голяма степен костюмът – продължи Ричър. – Донякъде въпросите. Но най-вече обувките.

Уолуърк неволно сведе поглед към краката си.

– Обзалагам се, че струват три пъти повече от обувките на Гудиър – каза Ричър. – Въпреки това залагам хиляда долара, че той не би разменил своите обувки за твоите. Дори да са неговият размер, дори да са чисто нови. Погледни ги само. Подметката е толкова тънка. Няма свободно място около върховете на пръстите. Кожата е прекалено фина. Никое ченге в света не би носило подобни обувки.

Уолуърк издиша бавно и продължително.

– Знаех си, че е грешка. Прочетох досието ти от армията. Исках да бъда откровен с теб от самото начало, но шефката не ми позволи и настоя да прибягна до този маскарад. Знам, че сега ще бъде много по-трудно да ми се довериш, но погледни на ситуацията от този ъгъл… Мога да си тръгна още сега. Да отрека всичко. Да заявя, че никога не съм разговарял с теб. Но няма да го направя. Ще ти кажа истината.

Уолуърк извади портфейла си, измъкна от него ламинирана служебна карта и я остави на масата до бележника си. В средата ѝ имаше синьо-бял орел, който стискаше тринайсет стрели в ноктите на единия си крак. В другия държеше маслинова клонка с тринайсет листенца. Имаше и герб с планини отляво и вода отдясно. Във външния периметър около емблемата бяха изписани думите: Министерство на вътрешната сигурност, САЩ. А под нея: Джеферсън Уолуърк, специален агент, Агенция за инфраструктурна сигурност.

– Това съм аз – каза той.

– Какво всъщност те интересува? – попита Ричър.

– Хакерската атака срещу града. Чу ли за нея?

Ричър кимна.

– Има два начина програма от типа рансъмуер да проникне в която и да било компютърна мрежа. Или през интернет, или през устройство, което е физически свързано с нея. Флашпамет, хард диск или нещо подобно.

– Ръдърфорд не го е направил.

– Сигурен ли си?

– Нали си чел досието ми. Знаеш, че бях във военната полиция. Там се развива добър усет към хората. Разговарях с Ръдърфорд, прекарах известно време с него. Не го е направил.

– Може и да си прав. Всъщност надявам се да си прав. Но тъй като не разполагаме с доказателства, това си остава само възможност или предположение, което трябва да приема или да отхвърля.

– Тогава говори с Ръдърфорд. Погледни го в очите и го попитай. Уличи го в лъжа или му помогни да изчисти името си.

– Иска ми се да можех да го направя.

– Защо не?

– Ами ако е замесен? Ще се свържем е него, а той ще предаде информацията на своите съучастници и те ще прекратят преговорите със застрахователната компания. Информационната система на града ще остане заключена за вечни времена. След което хакерите ще се скрият дълбоко в дупката, от която са изпълзели, и няма да имаме никакъв шанс да ги пипнем. Възможно е съучастниците на Ръдърфорд да го следят тайно и да разберат за срещата ни. Резултатът ще бъде същият.

– Какво ще правите тогава?

– Другата възможност е да следим интернет. И да стискаме палци нещо да изскочи. А дотогава ще те помоля да не казваш нищо на Ръдърфорд. Или на когото и да било. Разчуе ли се, това може да има много сериозни последствия.

– Ръдърфорд е изгубил работата си. Целият град го мрази. Едва не го отвлякоха. Нямам никакво намерение да го излагам на опасност.

– Добре. Благодаря. А сега, преди да си тръгна, трябва да ти предам послание от Гудиър. Онова предложение от типа услуга за услуга. Как да убеди онези тримата да не повдигат обвинения? Идеята беше негова. Аз просто се възползвах от нея. Гудиър иска от теб да направиш нещо.

– Какво?

– Да напуснеш града. Още тази сутрин. Всъщност… веднага. Уредил е кола, която те чака отвън. Ченгетата ще те откарат до магистралата. Освен това Гудиър иска думата ти, че няма да се върнеш.

– Ами ако не замина?

– Стига бе, Ричър! Вчера сам си искал да те откарат до магистралата!

– Това беше вчера. Междувременно градът започна да ми харесва.

– Гудиър ти прави добро предложение, Ричър. Пристигнал си тук преди по-малко от двайсет и четири часа, а вече си замесен в две улични сбивания.

Той се замисли за миг върху предложението. Трябваше да вземе предвид и как ще се отрази решението му върху Ръдърфорд. В един идеален свят Ричър щеше да открие кой е изпратил онези главорези пред ресторанта. Нямаше да е справедливо някакви обикновени бандити да платят цената за случилото се. От друга страна обаче, в града нямаше автогара. Нямаше и голям поток от камиони, чиито шофьори най-често вземаха стопаджии. В наши дни все по-малко хора се осмеляваха да качат непознати в колите си. Особено непознати с габаритите на Ричър.