Ли Чайлд - Стражът

– И с кого се сби?

– С трима мъже, двама едри, един хилав. Вероятно местни. Никой не ги е виждал.

– Колко зле пострада? В болница ли е?

– Не. Изобщо не пострада. Спечели боя, при това с лекота. Размаза и тримата. Боят тъкмо приключи, когато се появи полицейска кола. Арестуваха го на място.

– А Ръдърфорд? Той пострада ли?

– Не. Той не взе участие в инцидента. Остана в ресторанта, докато и последният от тримата не се озова на земята, след което трябва да се е измъкнал през задната врата. Видели са го да пресича улицата и да влиза тичешком в сградата, в която живее.

– Видели са го? Защо не са реагирали?

– Полицаите още бяха там. Екипът остана на място. Нямаше избор.

– Къде е Ръдърфорд сега?

– Все още в сградата. Не вярвам да излезе скоро.

Сперански се замисли за миг.

– В инцидента са замесени единствено Скитника и ченгетата, така ли? Никой от нашите?

– Точно така – потвърди гласът.

– Нашите хора не са привлекли внимание? Центъра няма основание за притеснения?

– Точно така.

– Добре. Къде е екипът сега?

– Наблюдава дома на Ръдърфорд.

– Отлично. Знаеш ли, това може да ни бъде от полза. По-лесно ще се справим с всеки поотделно. Знаем къде се намират, а Скитника ще остане в ареста поне до сутринта. Ето какво предлагам. Двама души да наблюдават дома на Ръдърфорд. Останалите от екипа да си почиват. Ако Ръдърфорд не се появи до шест сутринта, да отидат на място, за което ще ви уведомя допълнително. Да се скрият там и да чакат. Скитника сам ще дойде при тях. Лично ще се погрижа за това. А после целият екип ще може да се фокусира върху Ръдърфорд. Хората ни не би трябвало да имат проблеми след елиминирането на Скитника.

Следващото обаждане дойде от телефона за еднократна употреба. Беше съвсем кратко. От човек, който се намираше сравнително близо, за да докладва. Първо съобщи фактите, после изказа мнение. Сбито и ясно. Точно както Сперански обичаше. Но този път Сперански не остави без отговор получената информация, а даде нареждания. И когато минути по-късно телефонът иззвъня отново, Сперански знаеше какво ще чуе:

– Обажда се Марти. Имам нещо, което може да ви заинтересува.

В мазето на Съдебната палата имаше четири килии. Всичките бяха празни, ако не се броеше тази с Ричър. Той нямаше представа дали това е нормално. Може би престъпността в града бе на доста ниско ниво. А може би ченгетата не успяваха да заловят престъпниците. Или пък настоящата ситуация ги караше да избягват попълването на формуляри и писането на доклади на ръка. Каквато и да бе причината, Ричър бе доволен от резултата. И бездруго трябваше да пренощува някъде, а съдбата му бе поднесла вариант, който нямаше да го натовари с излишни разходи. Той свали якето си и го сгъна като възглавница. После легна на металната пейка, затвори очи и в главата му зазвуча музиката на Хаулин Улф, последван от Меджик Слим. Ричър отпусна по две песни на всеки, след което преброи до три и потъна в сън. Събуди се точно в седем сутринта, но остана да лежи още час, за да обмисли приоритетите си за деня. И тогава чу стъпки. Бързи и леки. Ричър отвори очи и видя жена в полицейска униформа, която не познаваше. Тя бе висока около метър и седемдесет и три-четири, а фигурата ѝ подсказваше, че е в състояние да пробяга маратонска дистанция преди закуска, без изобщо да се измори. Черната ѝ коса, гъста и лъскава, бе вързана на опашка, а усмивката ѝ бе топла и дружелюбна. Фамилното ѝ име бе изписано върху табелката на униформата ѝ. Рул.

– Добро утро! Време е за ставане! – Полицай Рул отключи вратата на килията и подкани с жест Ричър да излезе. – Разследващият иска да ви види.

– Гудиър? – попита Ричър, без да помръдне.

– Не, нов е – сви рамене Рул. – Дори не го познавам. Пристигна току-що. Сигурно е от друго управление.

– Да предположим, че се срещна с него – каза Ричър и се изправи. – А после какво?

– От него зависи. И от Гудиър.

– Някакви новини за онези идиоти, които ме нападнаха?

– Те… новият разследващ разполага с по-точна информация.

– Имате ли идея защо го направиха?

– Сам казахте – усмихна се Рул. – Защото са идиоти.

– Кои са те?

– Местни отрепки. Не бива да се притеснявате. – Рул замълча и впери поглед в Ричър. – Макар че, като ви гледам, едва ли се притеснявате от някого.

– Не е точно така – отвърна той, взе якето си и излезе от килията. – Онзи ден влязох в спор, воден от грижа за благополучието на група млади музиканти, и…