Ли Чайлд - Стражът

– Точно така.

– Не му ли е минало през ума, че мога да създам проблеми тук, в колата?

– Мина му през ума. Но аз все пак съм служил в полицейското управление цели двайсет години. Гудиър знае, че ако си достатъчно глупав да опиташ нещо, аз ще се справя. – Марти помръдна с дясното бедро, за да покаже малък пистолет и чифт износени белезници, скрити между тялото му и ръба на седалката.

Пистолетът е напълно безполезен, помисли си Ричър. Марти нямаше да стигне до него, освен това се нуждаеше от поне един помощник, за да има някакъв шанс. Някой на задната седалка, който да насочи оръжие към Ричър и да не му позволи да помръдне от мястото си. Марти не можеше да го направи. Не и докато шофираше. Не можеше да следи пътя и да държи Ричър под око. За да го направи, трябваше да върти глава непрекъснато. В случай на нужда да стреля почти наслуки, но тогава Ричър щеше да му отнеме пистолета.

– Помисли само – каза Марти. – Ченгетата неслучайно те гонят от града. Мислиш ли, че някой ще се затъжи за теб, ако те открият в крайпътна канавка, надупчен с куршуми от пистолет, регистриран на името на някоя отрепка по времето, когато Рейгън беше президент?

– Аз определено бих се натъжил.

– Кого го е грижа за твоите чувства?

Ричър се плъзна още малко наляво.

– Разговорът пое в неправилна посока, Марти. Да сключим примирие и да започнем отначало. Какво ще кажеш? Няма да създавам проблеми в колата ти. А ти ще ми кажеш къде ме водиш. И не ми казвай "към магистралата", защото това не е вярно.

– Добре. Прав си, не отиваме към магистралата.

– А къде?

– Ще разбереш, когато пристигнем.

– Не ме познаваш достатъчно добре, Марти, затова не ти се сърдя, но да знаеш, че не съм от хората, които обичат неясни отговори. Обичам прецизността. Затова ще ти дам още един шанс. Къде отиваме?

Марти отново помръдна бедро и потупа пистолета с дясната си ръка.

– Защо смяташ, че си в позиция да ми даваш втори шанс?

– Забелязал ли си случайно през тези двайсет години, които си прекарал в полицията, че патрулните коли имат плексигласов панел, който разделя предните седалки от задните?

– Разбира се, че съм го забелязал. И трябва да кажа, че никога не съм ги одобрявал. Тези панели са устойчиви на куршуми и не ти позволяват да застреляш някой мръсник отзад.

– Напълно разбираема позиция предвид положението ти в момента. – Ричър помръдна още малко наляво. – Но може би ще промениш мнението си.

Ричър откопча предпазния колан на Марти, грабна свободния му край с лявата си ръка и с лявото си коляно притисна металния език към вратата. После се пресегна, постави лявата си длан върху челото на Марти и блъсна главата му назад. Колата поднесе настрани, Марти сграбчи волана и я овладя с усилие. После извади пистолета, насочи го назад и се опита да го завърти към Ричър, който се бе долепил плътно до шофьорската седалка.

Ричър увеличи натиска върху гърлото на Марти, докато усети, че гръклянът му поддава.

– Пусни пистолета.

Марти продължи с опитите си да го насочи към Ричър, но в един момент осъзна колко безполезно е това и пусна оръжието. То отскочи от седалката до него и падна на пода.

Ричър намали натиска.

– Добре. А сега спри колата.

Марти ускори.

– Не постъпваш умно, Марти. Ако не спреш колата, ще се случат няколко неща. Първо, ще продължа да притискам врата ти, а там минават какви ли не вени и артерии, които ще сплескам. Това ще преустанови достъпа на кислород до мозъка ти и скоро ще изгубиш съзнание. Ако колата още е в движение, ще катастрофираме. Лично мен това не ме притеснява. Аз съм на задната седалка. Ти, от друга страна, ще имаш проблем. И то голям. Не знам дали разбираш нещо от физика, но се сещам за принципа на инерцията. Говори ли ти нещо тази дума?

Ричър усети Марти да поклаща глава едва-едва.

– Инерцията е стремежът на предметите да запазят моментното си състояние. Ако даден предмет се намира в покой, той остава в покой, освен ако някаква сила не го премести. Ако ли пък въпросният предмет се намира в движение, той остава в движение, освен ако някаква сила не го спре. Същият принцип е в сила и за човешкото тяло. Затова автомобилите имат предпазни колани. Без тях в случай на катастрофа колата ще спре, но пътниците ще се опитат да продължат движението си и ще излетят през предното стъкло. Ще се нарежат на парчетата от него, а после ще им се случат куп други болезнени неща. Може би дори фатални. Ти нямаш предпазен колан, нали, Марти? Вече не.