Ли Чайлд - Стражът

– Колкото логично или нелогично да са се развили нещата, ти пак си оставаш без работа. И всички те мразят. Да, градът ви е хубав, но не е единствен на този свят. Защо не заминеш някъде за известно време?

– Може и да го направя. Но после. Първо трябва да изчистя името си.

– Как?

– В стария ми лаптоп има документи, които доказват, че съм невинен. Наех адвокат и изпратихме призовка до градските власти да предоставят лаптопа. Така мога да докажа, че съм предупреждавал шефовете, а те не са ми обръщали внимание. Има и още нещо. Един мръсник разпространява слухове, че аз съм пуснал вирус в компютърната мрежа. Твърди, че не съм качил актуална версия на противовирусната защита, докато съм бил извън града, а после съм отворил заразен имейл. – Ръдърфорд завъртя очи. – Не мога да повярвам! Та нали аз въведох политиката за постоянна актуализация на софтуера! Обзалагам се, че тъкмо той е пропуснал да качи новата версия на програмата. Получа ли си лаптопа, ще го докажа.

– Ръсти, възхищавам се на духа ти, но сигурен ли си, че това е най-добрият начин на действие? Това ще бъде пирова победа, на която няма да си в състояние да се насладиш, защото някой бандит ще те натика на задната седалка на автомобила си.

– Полицаят беше категоричен, че това не е бил сериозен опит за отвличане. А и кой би ме отвлякъл? За какво? Не съм богат. Нямам прочути роднини. Не знам никакви тайни. Не съм спал с чужди жени…

– И все пак някой е изпратил онези типове по петите ти. При това не за да те покани на чай с бисквити.

– Разсъждавах върху това. Не познавам никого от тях. Следователно и те не ме познават. Може да са ме сбъркали с някого.

– Чувал ли си за едно ново изобретение? Нарича се фотография. Казват, че вече и мобилните телефони могат да правят снимки.

– Разбрах, разбрах… Но да наемат шайка бандити, за да ме отвлекат някъде и да ме пребият? Защо да го правят? И дори всички в града да смятат, че аз съм виновен за хакерската атака, има ли някой пострадал? Това е просто масова истерия. Вестниците, социалните медии, хората говорят пълни глупости. Разправят как училищата щели да затворят врати. Как половината коли на полицията щели да отидат за скрап. Цените на бензина щели да скочат двойно. Общинската управа щяла да увеличи работното време на служителите и да ги лиши от служебни телефони. Че кой днес не разполага с неограничени минути? Вярно, справките в градския архив стават доста по-бавно, което малко ни излага, но не сме единствените. Много градове се сблъскват с подобни проблеми. Те обаче не са причина за престъпления. Ако системите заработят до края на месеца, когато се изплащат заплатите, всичко ще бъде наред. Каквото и да си говорят хората дотогава.

– От колко време компютрите ви са блокирани?

– Две седмици.

– До края на месеца остава една седмица. Градът не разполага с резервно копие на базата данни. Ако кметът и останалите решат да започнат от нулата, това ще им отнеме доста време, сам го каза. Освен това не разполагат с компютърен специалист. Което е сериозен проблем.

– Но градът няма да започне от нулата. Ще плати. Не ти ли казах? Сделката е почти уредена.

– Подобно плащане ще остави голяма дупка в някоя банкова сметка. Кметът едва ли ще остане доволен.

Ръдърфорд поклати глава.

– Парите ще дойдат от застрахователната компания. Вече изпратиха човек, който да поеме преговорите и да се опита да намали сумата. Може да е онзи застраховател, с когото си дошъл в града. Дори застрахователната компания да плати цялата сума, не мога да си представя, че една голяма корпорация ще пожелае смъртта ми.

По-дружелюбната от двете сервитьорки взе празните им чинии.

Ричър отпи от кафето си.

– Спомена, че си разработвал някаква нова система, която засича хакерски атаки и ги предотвратява. Системата ти се е провалила, ясно е. Но въпреки това не може ли да ти помогне по някакъв начин? Помисли си за войник, който носи бронирана жилетка. Той би трябвало да е неуязвим, но се появява нов вид патрон, който пробива жилетката. Жалко за войника, защото вече е мъртъв, но все пак специалистите могат да научат много. Калибъра на куршума. От какъв материал е изработен. Имал ли е кух връх. И така нататък. Това впоследствие им помага да вземат решения.

– И аз разсъждавах в тази насока. На това се надявах. Проверих, при това безброй пъти и… нищо. Не извадих късмет. Изпратих копие на моята приятелка. Тя също работи по въпроса, разполага с повече ресурси от мен, но резултатите не са обнадеждаващи.