Ли Чайлд - Стражът

– Видя ли как ме изгледа тя? – попита Ръдърфорд и побутна чашата си настрани.

– Аз също бях доста непопулярен в определени среди преди време – отвърна Ричър. – Но защо целият град те мрази? Какво си направил?

– Нищо.

– Добре – съгласи се Ричър, – а какво не си направил?

– Предполагам, че големият ми грях е, че не положих достатъчно усилия да отхвърля всякаква съпричастност с кашата, в която се забърка градът.

Ричър се сети за неработещите улични светофари и полицейски компютри.

– Да не би да отговаряш за общинските финанси? Да не би да си счетоводител в кметството?

– Не – отвърна Ръдърфорд и се облегна на канапето в сепарето. – Как ти хрумна това?

– Нищо в този град не работи. Обикновено причината е неплатени сметки.

Ръдърфорд се усмихна за пръв път, откакто Ричър го бе срещнал.

– Де да беше това проблемът! Лесно можеше да бъде решен. Ситуацията е много по-сериозна. Но пак е свързана с пари. Станахме жертва на атака с рансъмуер.

– Нямам представа за какво говориш.

– Рансъмуер? Зловредна компютърна програма, която заключва дадена компютърна мрежа. Самите компютри и данните в тях. Всички записи и архиви, цялата информация от различните отдели, всички лаптопи, таблети и телефони, ако са свързани с мрежата. Всичко това се прави с цел плащането на откуп. Нали това означава рансъм?

– Добре, как може да бъде отключена тази мрежа, за да заработи отново?

– Трябва да си купиш ключ.

– Откъде?

– От хакера, който те е атакувал.

– Наистина ли?

– О, да. Все повече градове стават жертва на подобни атаки. Понякога дори няколко града едновременно, ако компютърните им мрежи са свързани.

– Този град свързан ли е с друг?

– Не, всичко си правим сами.

– В такъв случай някой ви е избрал поради конкретна причина. Каква?

– Не виждам такава. Просто сме прекалено лесна мишена. Инфраструктурата ни е мечта за всеки хакер. Миш-маш от отдавна остарели, отживели времето си системи. Напълно уязвими, оставени без никаква защита. Тази практика набира огромна популярност. Хакерите атакуват все повече градове, болници, полицейски управления. Дори корпорации, но те обикновено прикриват истината и плащат тихомълком.

– Корпорациите плащат?

– Понякога. Но дали го правят в повечето случаи… Наистина не знам.

– Нима плащането на откуп не насърчава тази практика?

– Вероятно – сви рамене Ръдърфорд. – Но какъв избор имат жертвите?

– Градът няма да плати, така ли?

Ръдърфорд не отговори.

– Струва ми се, че подобни опити за изнудване трябва да бъдат пресичани в зародиш – каза Ричър, – а не насърчавани. Едно е да се престориш, че ще им платиш, и да уговориш размяна: парите срещу ключа. Но мръсниците, които са те атакували, не бива да се измъкнат с нито един цент в джоба. Изобщо не бива да се измъкнат. Трябва да се увериш, че ключът работи. А после да откриеш базата им и да я изпепелиш. Да откриеш всички замесени и да изпепелиш домовете им. Така ще им изпратиш ясно послание и през ум да не им минава отново да опитат нещо подобно.

– Много ми се иска да можехме да постъпим именно по този начин – отвърна Ръдърфорд, – но не е възможно.

– Защо?

– Не става въпрос за куфарчета, натъпкани с банкноти. Изобщо не говорим за пари в брой. Тези хора винаги искат виртуална валута. Обикновено биткойни. Ключът също не е материален обект, а компютърен код. Той се изпраща по интернет от адрес, който е толкова добре прикрит, че е невъзможно да откриеш подателя. Нерядко адресът е регистриран в Съединените щати, друг път в Русия, Иран или друга подобна държава.

– Не можете ли да разбиете кода?

– Да, но само на теория. Има специализирани компании, към които пострадалите от рансъмуер могат да се обърнат. Една моя приятелка има подобна фирма. Тя беше федерален агент, специалист в областта на киберпрестъпленията. Но услугите на подобни компании струват скъпо и никой не дава гаранции за успех. Да не забравяме и фактора време. Колко дълго можеш да си позволиш да останеш без жизненоважна инфраструктура? Някои програми от типа рансъмуер имат вграден лимит от време. Ако жертвата не плати до еди-колко си дни или седмици, програмата изтрива всичките ти данни.

Появи се сервитьорка с кана кафе и доля чашата на Ричър. Беше различна жена. По-млада, малко по-висока и доста по-дружелюбна. Тя не се намръщи на Ръдърфорд, а дори му се усмихна, след което се обърна към Ричър и наклони глава настрани.

– Познавам ли ви отнякъде?