Ли Чайлд - Стражът

– Не видях никакви езера на път за града – каза Ричър. – Предполагам, това обяснява всичко.

– Какво обяснява?

– Защо хвърляш въдиците си в тази стая. Нямаш причина да ме подозираш в извършването на престъпление. Пътувам без багаж. Какво от това? Правя го от години. Още откакто напуснах армията. Освен това не смятам, че си се свързал с други полицейски управления.

– Защо смяташ така?

– Ако го беше направил, вече щеше да си получил отговор. Външност като моята се набива на очи. В Тенеси и съседните щати няма човек, който да отговаря на моето описание. Но това няма никакво значение. Първо, защото не съм обирал никого. И второ, защото вие не сте в състояние да се свържете с останалите полицейски управление. Системите ви са в колапс.

Усмивката на Гудиър помръкна.

– Какво знаеш за нашите системи? Какво ти каза Ръдърфорд?

– Другият човек, когото неоснователно арестувахте? Нищо. Не съм разменил дори една дума с него. Не беше необходимо. Имам собствена система.

– Каква система?

– Зрение, версия 1.0. Но стига празни приказки! Всичко е очевидно. Твоят колега съобщи за ареста ми по мобилния си телефон. С други думи, компютърният терминал в колата му не работи. Компютрите в приемната са изключени. Охранителните камери не работят. Не става въпрос само за полицейското управление. Светофарите в града също са извън строя. Нещо странно става тук. Какво?

Гудиър помръдна неловко на стола си, но не отговори.

– Добре. Да пропуснем тези незначителни подробности и да се заемем със същината на въпроса. Защо някой ще иска да отвлече Ръдърфорд? На мен лично ми се стори доста безобиден тип.

– Кой казва, че някой е искал да го отвлече?

– Аз.

– И какво разбираш ти от отвличания?

– Достатъчно. Веднага разпознавам заложения капан. За разлика от Ръдърфорд. Той се нуждае от полицейска закрила. Би трябвало да го оставите в ареста за негово добро и да се свържете с ФБР. Отвличанията са в тяхната юрисдикция. Така няма да се натоварите с допълнителна работа.

– Да не избързваме чак толкова. – Гудиър отново се усмихна широко. – Излишно е да се свързваме с федералните. Смяташ, че онези типове, с които си се сбил, са искали да отвлекат Ръдърфорд? Ти какво, да не си врачка? Откъде знаеш какво са възнамерявали да направят? Дори да са се опитали да го качат насила в колата – а аз не казвам, че са опитали, защото няма как да го знаем със сигурност, – възможно е да са искали да го отведат на някое тихо и спокойно място, където да си поговорят откровено. Или дори да му сритат задника. А не мога да кажа, че Ръдърфорд не го заслужава. Ако някой наистина се опитва да отвлече Ръдърфорд, за да му потърси сметка… ами тогава всички в града са заподозрени. Килиите няма да ми стигнат. Дори да си прав, Ръдърфорд сам си е виновен. Защо не оставим нещата така?

– А защо аз да не подам сигнал? Който да препратите на федералните. Свършете си работата. Нали девизът на полицията гласи: "Да защитавам и да служа", или във вашия щат имате друго мото? За това не са ви нужни компютри.

– Предлагам да запазиш откачените си теории за себе си.

– Защо се опитвате да заметете всичко под килима? Какво толкова е направил Ръдърфорд?

– А ти защо се опитваш да извадиш всичко наяве? Това едва ли е най-умният ход за човек в твоето положение, Ричър. Продължиш ли да упорстваш, ще разгледам участието ти в инцидента в нова светлина. Чух, че си пратил един човек в безсъзнание. И си хвърлил друг през прозореца на автомобил. Нанесъл си телесни повреди, което може да доведе до сериозна присъда.

– Не съм нападал никого. Тротоарът е хлъзгав. Това е всичко. Първият тип се блъсна в стената. Вторият се спъна. Извади късмет, че прозорецът на колата бе свален, тъй като в противен случай щеше да се просне на земята и да пострада по-сериозно.

– Добре. Твърдиш, че тези типове са се опитали да отвлекат Ръдърфорд. Защо им е да го правят?

– Откъде да знам? Никой не ми казва какво е направил Ръдърфорд.

– Каква е връзката ти с него?

– Никаква.

– Той ли ти даде тези пари? – Гудиър посочи банкнотите на масата.

– Не.

– Нае ли те за телохранител?

– Не.

– Как се свърза с теб?

– Не се е свързвал.

– Къде се запознахте?

– Не сме се запознавали. Днес го срещнах за пръв път. Видях го да влиза право в капана. Помогнах му да се измъкне. Моментно хрумване.

– Ти какво… Да не си добрият самарянин?

– Именно.

– Откъде се появи Ръдърфорд, преди да влезе в кафенето?

– От луната. Има си там тайно любовно гнездо. Смятах да го наема, но огледалата на тавана ми изглеждат твърде малки.