Ли Чайлд - Стражът

Ричър отстъпи назад, за да избегне някой случаен ритник. Не чу, а по-скоро долови бързото приближаване на масивен обект. Сграбчи Ръдърфорд и го бутна назад. Секунда по-късно на тротоара връхлетя черен шевролет събърбън и спря на мястото, на което Ричър бе стоял допреди миг. Шофьорската врата се отвори и от джипа изскочи непознат мъж. Беше по-нисък и по-жилав от първите двама. Дясната врата също се отвори, от там слезе друг мъж. Двамата застанаха един до друг в някаква странна поза, от бойно изкуство най-вероятно, след което се отпуснаха. И пристъпиха напред.

Излъчваха увереност. Явно го бяха правили много пъти.

– Отдръпнете се, господине – каза шофьорът. – Проблемът не е ваш. Този човек идва с нас.

Ричър поклати глава.

– Няма да го отведете никъде. Това е повече от ясно. Той ще си тръгне от тук, когато пожелае. Въпросът е дали вие ще го направите. Или изгаряте от нетърпение да последвате приятелчетата си в болницата?

Шофьорът не отговори. Ричър долови някаква суматоха от другата страна на шевролета. Онзи, когото бе запратил през прозореца на тойотата, бе успял да се освободи най-сетне и с помощта на жената се опитваше да качи на задната седалка изпадналия в безсъзнание свой колега. На тротоара започваха да се трупат зяпачи. Това напомни на Ричър за тълпите, които се бяха събирали в двора на всяко ново училище, в което бе учил. Той и брат му Джо. Гръб в гръб. Срещу всички останали. Ричър погледна Ръдърфорд. Той не се опитваше да избяга, което говореше добре за него. Но Ричър знаеше, че от Ръдърфорд няма да има никаква полза, ако тълпата се настрои против тях.

Двамата мъже от шевролета се спогледаха. Явно обмисляха следващия си ход. Не бяха успели да изненадат противника, затова изборът им се свеждаше до фронтална атака или тактическо отстъпление.

И двата варианта не изглеждаха особено привлекателни. В този момент прозвуча сирена. Пешеходците се разпръснаха. Тойотата потегли с рев на двигателя, тъй като шофьорът натисна рязко газта. Двамата новодошли скочиха в шевролета, шофьорът включи на задна и закачи предния калник на патрулката, пристигнала първа на мястото. После изчезна в далечината. Ръдърфорд не помръдна от мястото си – стоеше неподвижен, с облещени очи и отворена уста.

До тротоара спряха две полицейски коли. Ченгетата изключиха сирените и угасиха сигналните лампи. От патрулките излязоха четирима полицаи. Единият огледа щетите по автомобила. Всичките бяха с извадени пистолети, но не насочиха оръжията си към никого. Явно очакват числеността да им осигури достатъчно предимство, помисли си Ричър, но въпреки това не желаят да поемат рискове. Което му се стори разумен подход.

– На земята! – извика първото ченге. – Легнете по очи!

– Арестувате ли ни? – попита Ричър.

– Какво очакваш? Бонбонче? Лягай на земята!

Ричър не помръдна.

Полицаят пристъпи към него.

– На земята! Веднага!

Ченгетата по цял свят си приличат в едно отношение. Издадат ли заповед на обществено място, пред погледите на многолюдна тълпа, никога не отстъпват. Опитите да бъдат разубедени са чиста загуба на време. Ричър го знаеше от личен опит. И все пак човек си имаше принципи.

– Добре – каза той, – ще ви оставим да ни арестувате. Въпреки че ще излезем след пет минути. Но няма да легнем на земята.

Екипът беше разположил временната си база още преди седмица в един мотел на десет-дванайсет километра извън града. Трафикът бе слаб и поне на теория колите им можеха да изминат разстоянието за дванайсет минути, без да привличат излишно внимание. Но в този ден и двамата шофьори се справиха доста по-бавно.

Първи пристигнаха мъжете с шевролета, тъй като бяха улеснени от факта, че никой от тях не бе пострадал. Като за начало те се отдалечиха на двайсетина километра северно от града. Шофьорът, чието име бе Василий, натисна газта до ламарината, за да се отскубне от пристигналите ченгета, след което намали в рамките на ограничението на скоростта и продължи да поддържа това темпо, докато край пътя не изникна гъста гора. Мястото бе достатъчно усамотено, но двамата нямаха никакво намерение да опожарят колата. Със същия успех можеха да изпратят на ченгетата съобщение с координатите и послание: Ето джипа, който търсите. Освен това шевролетът бе ценен актив, затова двамата се заловиха за работа. Василий спря колата пред едно бетонно колче в края на оградата край пътя и даде на заден, за да се блъсне в него. После включи на първа, отдалечи се метър-два и повтори маневрата, след което слезе, за да огледа щетите. Резултатът бе задоволителен. Вдлъбването на бронята бе достатъчно дълбоко, за да прикрие следите от сблъсъка с патрулката, но не чак толкова сериозно, че да даде повод на някой пътен полицай да ги спре за проверка. Василий подкара джипа между дърветата, където заедно с партньора си, Анатолий, почистиха старателно купето и смениха регистрационните табели. Когато приключиха, двамата се прехвърлиха в резервния автомобил, с който изминаха последните двайсетина километра от маршрута си.