Ли Чайлд - Стражът

Ричър излезе от колата и се огледа. Най-обикновено, невзрачно градче, помисли си той. Централни квартали, строени в края на деветнайсети век, последвани от нови постройки, издигнати през петдесетте години, ако съдеше по архитектурния стил. Част от старите сгради явно бяха разрушени, а на мястото им се бяха появили нови, които на свой ред показваха признаци на остаряване. Градската планировка не се бе променила като цяло. Стандартна правоъгълна решетка. Достатъчно компактна, за да наложи монтирането на светофари на едно-единствено кръстовище. Светофарите обаче не работеха, което хвърляше в смут преминаващите шофьори. Но като се изключи това, всичко останало изглеждаше приемливо. Напълно нормална междинна спирка. Ричър прецени, че спокойно може да остане тук половин час. Градчето не бе свързано с никой от предците му. Името му не бе интригуващо. Нямаше военно значение. Нямаше интересни сгради. Не бе родното място на прочут музикант. Ричър не намираше причина да остане. Освен за едно кафе. Въпрос на приоритети.

Ричър се намираше на половин пряка от кръстовището с повредените светофари в западния край на главната улица. На отсрещната ѝ страна имаше кафене. В градчето сигурно имаше и други кафенета, но Ричър не виждаше смисъл да ги търси. Не беше претенциозен. Затова се възползва от уличния хаос и тръгна да пресича улицата.

Беше се насочил право към кафенето, което Ръдърфорд тъкмо напускаше. Отначало Ричър не му обърна никакво внимание. Най-обикновен минувач, дребен и невзрачен, с пластмасова чашка в ръка, запътил се към своя офис. Където и да се намира той. Но само миг по-късно Ричър усети как косъмчетата по гърба му настръхват. Мозъкът му получи сигнал, подаден от някаква примитивна сигнална система, зародила се в зората на еволюцията. А може би реакцията му бе инстинктивна. Защото бе забелязал определен модел на поведение. На хищници, които кръжат около плячката си. Двама мъже и една жена. Които бяха заели добре обмислени позиции. Които координираха действията си. И бяха готови да се нахвърлят върху жертвата.

Трима срещу един. Подобно съотношение не притесняваше Ричър. Но не той бе мишената. Това бе очевидно.

Мъжете бяха заели позиции в двата края на пресечката. Единият се преструваше, че разглежда витрината на магазин в западния ѝ край, точно преди кръстовището с повредените светофари. Другият бе застанал в източния край, където започваше тясна странична уличка, и се преструваше, че търси нещо в телефона си. Така образуваха примка с диаметър трийсет и пет, четиресет метра. Жената стоеше от другата страна на уличката, на три-четири метра по-нататък от своя колега. Северната страна на улицата бе заета от масивни постройки. Южната – от магазини, в които човек да се шмугне в случай на необходимост. Или пък спокойно да прекоси улицата, когато няма автомобили.

Ръдърфорд вървеше на изток. Не крачеше нито бързо, нито бавно. Следваше свой собствен ритъм. Определено не върви безцелно, помисли си Ричър. По-скоро угрижено. Следвайки познат маршрут. Без да обръща внимание на околните сгради, на входовете на магазините, на уличния трафик.

Мъжът, заел позиция в западния край, бе висок почти метър и осемдесет. Облеклото му се състоеше от черна блуза и панталон с външни джобове. Косата му бе късо подстригана, в ухото му бе пъхната безжична слушалка, каквато Ричър бе виждал бизнесмените да ползват. Вторият мъж, застанал в източния край на пряката, имаше сходни габарити. Бе облечен в същите дрехи, косата му бе подстригана по същия начин и носеше същата слушалка. Жената също бе облечена в черно, но дрехите ѝ изглеждаха по-подходящи за фигурата ѝ, а косата ѝ не бе късо подстригана, а дълга и червена, вързана на конска опашка.

Мъжът, заел позиция в западния край, обърна гръб на витрината и тръгна на изток. Вървеше на четири-пет метра зад Ръдърфорд. Движеше се леко, отпуснато. Явно бе принуден да скъси крачката си, за да не настигне мишената. Някаква жена пред тях бе спряла, за да помогне на едва проходило хлапе. Зад нея стояха двама души и разговаряха. Мъж и жена, облечени като за фитнес. Случайни минувачи, които нямаха нищо общо със засадата. Нямаха представа какво се случва.

Примката се сви до трийсет метра.

Мъжът, заел позиция на изток, докосна слушалката. Миг по-късно се появи автомобил. Изскочи от тъмните сенки в дъното. Най-обикновен седан като хиляди други. Тойота. Тъмносиня. Ричър я видя, а не я чу. Това означаваше, че колата е хибрид и в момента използва електродвигателя. Умен избор. Жалко, че навремето неговата 110-а специална част не разполагаше с подобни автомобили.