Ли Чайлд - Стражът

Примката се сви до двайсет и пет метра. Ричър се качи на тротоара.

Ръдърфорд приближаваше жената с малкото дете. Тя се изправи тъкмо когато той се изравни с нея. Хлапето ѝ хвърли плюшеното си мече на земята. Ръдърфорд се наведе и го взе. Може би все пак бе забелязал какво става. Това бе идеалният начин да огледа тротоара зад себе си. Нищо чудно да бе открил, че го следят. В този момент обаче оптимизмът на Ричър се изпари. Ръдърфорд не откъсваше поглед от детето. Подаде му играчката. Жената я грабна гневно от ръката му. Ръдърфорд отмина.

Примката се сви до двайсет метра. Ричър промени посоката си. Зави на изток. Оставаха осемнайсет-деветнайсет метра до мъжа в западния край.

Мъжът и жената в екипи за фитнес, подпрели се на стената, изведнъж се оттласнаха от нея. Езикът на тялото им се бе променил, бе станал по-рязък. Явно разговорът им бе приел неблагоприятна насока. Мъжът тръгна по улицата с рамото напред. Блъсна се в Ръдърфорд и разля кафето му. Жената го настигна. Хвана го за ръка и го дръпна, като клатеше глава и се мръщеше.

– Ей! – извика Ръдърфорд.

Никой не му отговори.

Обърни се, помисли си Ричър. Не се занимавай с фитнес маниаците. Виж човека, който те преследва.

Ръдърфорд не се обърна, а продължи нататък.

Примката се сви до десет метра. Други пет-шест метра деляха Ричър и мъжа в западния ѝ край.

Беше очевидно какво ще последва. Ричър го виждаше съвсем ясно, сякаш някой го бе изписал с огромни букви в небето. Колата щеше да завие по улицата, докато задната ѝ врата се изравни с тротоара. Мъжът в източния край на примката щеше да я отвори. Мъжът в западния край щеше да блъсне Ръдърфорд вътре и да го последва. Жената щеше да седне от другата страна. Мъжът в източния край на примката щеше да седне на предната седалка. И колата щеше да потегли. Цялата операция едва ли щеше да отнеме повече от пет секунди, ако направеха всичко както трябва. Без шум, без суматоха. Никой нямаше да види нищо.

Примката се сви до пет метра. Три метра деляха Ричър и мъжа в западния ѝ край. Беше време да вземе решение.

Съотношението в момента бе четирима срещу един. А може би петима или шестима срещу един, ако похитителите разполагаха с мобилно подкрепление. Подобно съотношение не притесняваше Ричър. Но не той бе целта им.

Колата потегли точно навреме. Ръдърфорд спря, без да ѝ обърне никакво внимание. Поредният нетърпелив шофьор, решил да мине напряко. Ръдърфорд отпи от кафето си и изчака колата да отмине. Тя обаче не помръдна. Мъжът в източния край на примката отвори задната врата и я задържа. Другият ускори крачка. Протегна ръка. Постави лявата си длан върху тила на Ръдърфорд. С дясната сграбчи лакътя му. Завъртя го към задната седалка. Но се оказа прекалено бавен. В един момент откри, че не държи никого.

Примката се бе свила до нула метра. Ричър се изравни е мъжа в западния край. Застана от лявата му страна и опря дясната си ръка в гърдите му. Ефектът бе като от стоманена бариера. После Ричър се завъртя на десния си крак и бутна Ръдърфорд назад и встрани, по-далече от останалите.

– Нека подходим цивилизовано – каза Ричър. – Покажете ми документи за самоличност или се качвайте в колата и изчезвайте.

– Пусни го – каза мъжът в западния край на примката.

– Ако имате законно основание да го задържите, ще разполагате с официални документи, служебни карти например. В такъв случай покажете ми ги. Не го ли направите, най-добре е да се качите в колата и да си тръгнете. Това е последният ви шанс.

– Кой си ти, по дяволите?

– Предвид ситуацията предлагам да насочиш вниманието си към решаването на по-належащи въпроси.

– Кой си ти?

– Дадох ти две възможности. Задаването на глупави въпроси не бе сред тях.

– Пусни го!

Мъжът се опита да заобиколи Ричър и протегна ръка, за да хване Ръдърфорд. Ричър го удари в слепоочието, мъжът се блъсна в стената и се свлече на земята като марионетка, на която някой е прерязал конците.

Ричър се обърна към другия мъж.

– Последен шанс. Събирай си боклука и изчезвай. Не го ли направиш, само ще увеличиш купчината. Изборът е твой. Все ми е тая какво ще предпочетеш.

Ричър засече движение с периферното си зрение. Десният прозорец на тойотата се спускаше надолу. Жената зад волана вдигаше ръка. И гледаше право към Ричър. Пистолет ли държеше? Ричър не изчака отговора, пусна Ръдърфорд и завъртя мъжа от източния край на примката с лице към колата. Хвана го здраво за яката на блузата и колана на панталона. А после го запрати с главата напред към отворения прозорец на колата. Мъжът се заклещи в него, ръцете му бяха притиснати плътно към тялото, а краката му ритаха безпомощно.