Ли Чайлд - Стражът

Зад волана на тойотата бе Наташа. Тя продължи на юг още десетина километра. Шофираше бавно, спокойно, за което имаше допълнителна причина. Притесняваше се за двама от спътниците си. Петя, онзи, когото Ричър бе заклещил в прозореца, бе наранил рамото си. Наташа не бе сигурна дали травмата е настъпила при заклещването или при опитите на Петя да се освободи. Той мълчеше по време на целия път, но лицето му бе бледо като платно, освен това охкаше при всяка неравност по пътя. Иля, когото Ричър бе ударил, още не бе дошъл в съзнание. Наташа се тревожеше да не би да е получил сътресение на мозъка и не искаше да усложни допълнително състоянието му. Надяваше се и двамата да се върнат в играта час по-скоро. Трудно ѝ бе да опише случилото се този следобед по друг начин освен като провал. А провалът носи след себе си риск от смяна на екипа. Този риск нараства, когато екипът не е в пълния си състав. Което Наташа искаше да избегне на всяка цена.

Петнайсет минути по-късно тойотата спря на паркинга пред долнопробно крайпътно заведение. Наташа смени номерата на колата, докато другата жена, Соня, помогна на Петя да се качи в резервния автомобил. После двете жени пренесоха Иля и почистиха тойотата отвътре. Накрая потеглиха към мотела, но първо решиха да се подсигурят, като продължат още малко на запад, и така удължиха пътуването си. До мотела оставаха двайсет километра.

Наташа изпълни бавно и старателно всеки отделен етап от този процес. Част от причините се дължеше на доброто ѝ обучение. Друга част – на гордостта, която изпитваше от добре свършената работа. Но основната бе продиктувана от нежеланието на Наташа да пристъпи към следващата фаза. Докладът. Самото телефонно обаждане не представляваше никакъв проблем. Наташа знаеше, че контактът ѝ ще я изслуша, без да я прекъсне, и ще зададе въпросите си накрая. А после ще затвори. И тогава тя ще трябва да чака. Присъдата. Да продължи операцията или да се оттегли. Да получи шанс да успее или да се провали.

Информацията щеше да продължи нагоре по командната верига, докато стигне нивото за вземане на решение. Наташа нямаше представа кои ще направят това или къде се намират. Така бе устроена системата. От съображения за сигурност. Фрагментирането бе основополагащ принцип в света, в който Наташа живееше. Тя подозираше, че организацията им разполага със свой човек в града. Някой, който да следи какво се случва по тези места. Някой, който бе подал сигнала за тревога. Който можеше да се включи в операцията, но можеше и да остане настрани. Който можеше да изкаже мнение за развоя ѝ, но можеше и да замълчи. Идентифицирането на този човек е напълно възможно, помисли си Наташа. Дори необходимо. И определено желателно. Но решаването на този проблем щеше да остане за по-късен етап. В момента Наташа трябваше да мисли само за това как да остави екипа си – а следователно и себе си – в играта.

Полицаят претърси Ричър. Подходи бавно и старателно. Ръдърфорд вече седеше на задната седалка на първата патрулка, преди ченгето да стигне до кръста на Ричър. Явно се наслаждава на властта си, помисли Ричър. Показва кой е господар на положението. Затова не помръдна, остави го да довърши. Полицаят отстъпи крачка встрани и позвъни по мобилния си телефон, докато негов колега отвеждаше Ричър към втората патрулка.

Ричър очакваше полицейското управление да се намира в покрайнините на града, където недвижимите имоти са по-евтини, но, за негова изненада, пътуването приключи само след две преки. Полицаите пуснаха светлините и сирените, за да минат през кръстовището с неработещи светофари, после завиха веднъж, втори път наляво и спряха пред голяма стара сграда от пясъчник. Фасадата ѝ бе осеяна с дълги редици еднакви прозорци и бе украсена с колони в гръцки стил. Полицаят спря до патрулката, ударена от шевролета, и излезе. Големият надпис в рамка определяше сградата като Съдебна палата, но по-малките букви под нея разкриваха, че тук се помещават финансовият отдел на общината, службата за административно обслужване, полицейското управление… Липсваше единствено арест.

Полицаят поведе Ричър покрай централния вход, очевидно запазен за посетители, които не са арестувани, и продължи към най-обикновена метална врата. Не обърна никакво внимание на четеца на електронни карти, а извади най-обикновен ключ. След като отвори вратата, полицаят побутна Ричър надолу по зле осветено циментово стълбище. Накрая се озоваха пред нещо като рецепция, или по-точно, регистратура. Гишето бе разположено зад стъклен панел, който се простираше от пода до тавана и бе целият покрит е щори, които бяха затворени. Стълбите отсреща имаха месингови парапети, за които уважаваните граждани да се придържат, докато слизат тук, за да подадат оплакване, да извършат справка или каквато там работа в полицията имат обикновените хора.